„Черешката“ на Милена Славова и някои дефицити

Как да (не) се държиш, когато си канен на вечеря, на която през телевизора присъства и цяла България

Милена Славова се представи чудесно като домакиня в „Черешката на тортата“. - „Черешката“ на Милена Славова и някои дефицити

Милена Славова се представи чудесно като домакиня в „Черешката на тортата“.

Харесва ми това предаване „Черешката на тортата“. Харесва ми, защото следва да има задачата да учи хората не само на кулинарна култура, но и на някакъв вид обноски в общуването – маниери на хранене и умения да водиш разговор, когато си сред нови хора.

Знам, че шоуто е популярно – след като и двайсет и няколко годишната ми дъщеря, която принципно е от поколението на негледащите телевизия, го следи, значи в него има някаква универсална придадена стойност и това е похвално. В страна, където допреди десетина години вярвахме, че добрите ресторанти са тези с дебели менюта и гигантски порции, трудно се осъзнава, че храната може да е изкуство. А готвенето, особено когато в него има творчески елемент, иновативна идея и артистичен почерк, си е изкуство. Подборът на продуктите, приготвянето на ястието, начинът на сервиране и консумиране, са все предпоставки за добро общуване. Защото храната най-често се споделя с другите. А споделянето е комуникация – така е било от векове, така е и днес. Комуникацията е най-важното обществено, цивилизационно умение, контактите са най-нужният ресурс, а свободното време, особено, когато е прекарано в добра компания, е най-голямото богатство.

И така, снощи попадам на епизод на „Черешката на тортата“. Принципно подобни формати навсякъде по света се гледат много и събират цели фамилии пред екраните. Та и аз така – фамилно, понеделнишки, по време на домашната вечеря – ставам свидетел на една вечеря у певицата Милена. Тези дни Милена е набрала популярност заради изненадващите си хомофобски изказвания, които някак веднага бяха припознати като символ-верую от агресиралите „пазители на традициЙ“. По този повод имам мнение и то накратко е, че никакъв бунтар не си, щом прокламираш агресия срещу елементарна човешка и лична свобода, никакъв рокаджия не си, след като свободният ти дух опира само до розовия цвят на собствената ти коса, и никакъв фактор не си, след като гребеш знания от конспиративни теории със смехотворно съдържание. Толкоз.

В този текст обаче няма да става дума за това. Ще става дума единствено за факта, че една жена (в случая Милена) се подготвя като домакиня да приеме в собствената си къща едни непознати хора и в името на едно телевизионно предаване да ги нагости. Хубава е тая българска дума „нагостявам“. В нея има всичко, с което се характеризира българското гостоприемство, поне такова каквото (ако ще си говорим за традиции) го познаваме. Да има много храна, тя да е прясно приготвена, да е сервирана подходящо и да е повод за много добро настроение. В това отношение Милена наистина се представи чудесно.

Има едно правило в европейския етикет, свързан с маниерите около масата, и то е, че никога не критикуваме домакина. Дори и да не ни е харесала храната, ние ще се фокусираме върху това, което е било хубаво – атмосферата, компанията, времето, музиката. За разлика от американския етикет, където директните оценки са нещо напълно в реда на нещата, в Европа оценяваме усилието, което някой е положил, за да ни накара да се почувстваме добре. Когато пък си гост в дома на един човек, то трябва да осъзнаваш, че към теб е демонстрирана висша форма на уважение. В Европа е така – срещите с колеги, а дори и с приятели, най-често се организират навън, в заведения. Да си поканен в нечий дом обаче е допускане в крепостта. Точно поради тази причина уважението към дома и неговия домакин изобщо не бива да подлежи на никакъв коментар. Какво обаче е това уважение…

Железата около чинията и кое за какво е

Самото споделяне на храна е сравнително интимен акт. Когато пък по условия на играта трябва да се яде без прибори, нормално е естетиката да е застрашена. С изненада чух от участниците във въпросния епизод, че тъкмо като ще ядат без прибори, нямало да се чудят с коя вилица да започнат и коя по размер лъжичка за какво служи. Е наистина ли вече и това не се знае?! Ако толкова много ни е завладяла фастфуд културата и приборите за хранене са такава екзотика, нека припомня: винаги се започва с приборите отвън навътре – т.е. първо хващаш най-външните прибори (лъжица за супа, която стои отдясно на чинията, или пък нож – също отдясно – и вилица от огледалното място вляво на чинията) и така, докато всички железа от двете страни на чинията свършат. Онези от горната ѝ страна са предназначени за десертите и се използват най-накрая. Някъде ги сервират още от самото начало, другаде – непосредствено преди да се сервира десертът, няма значение. Важното е, че и те следват подредбата според ръката, която ще ги ползва – малката лъжичка за крем или сладолед е поставена така, че дясната ръка да я хване за дръжката, а виличката – така, че да е удобно за лявата ръка.

Както и да е, в епизода на шоуто „Черешката на тортата“ в понеделник цялото меню на Милена беше съобразено със задачата да се яде без затруднение, без прибори. Шишчета, парчета, дребни предястия на клечки или във вид на хапки, ребърца и плодове – храната спокойно можеше да се консумира елегантно и с вкус. Ама трябва да се консумира…

Важно е, когато се сервира ядене… да се яде

Стигаме до следващия важен момент в една среща, на която присъства храна. И той е, че – о, изненада! – от гостите се очаква да ядат. А за да ядат, не следва да са се хранили непосредствено преди вечерята. Чувала съм у нас да се припознава като етикетно правило практиката да се нахраниш преди гости, за да не се нахвърлиш там на блюдата като невидял. Да, това е било така. Само че преди двеста-триста години, по баловете на висшите общества, където младите момичета са били съветвани от гувернантките си да ядат малко на публични места, за да не изглеждат лакоми и да направят добро впечатление. Въпросните кулинарни събития са били организирани единствено и само с цел създаване на мрежа от контакти със себеподобни (и по-богати), така щото свободните девойки да бъдат задомени по най-добрия финансов план и с най-висок семеен интерес. Така, де, ясно е, че от една изискана млада лейди не се очаква да плюска като дивачка.

Днес обаче това правило е не само отживелица, но и си е направо еснафска претенция. На гости с храна се отива с празен стомах, най-малкото защото домакинът е полагал усилие цял ден (че понякога и няколко дни) да пазарува, готви и подрежда и да не опиташ от всичко сервирано на трапезата е проява на неуважение и липса на усет. В този смисъл уважаемата и много красива (и непозната за мен досега, признавам) дама модна дизайнерка на име Соня Атанасова от тазседмичния екип на предаването, показа празнота в общата си култура, съобщавайки как се наяла в колата с каквото намери, защото щом ѝ се приядяло, трябвало да хапне вед-на-га. И ето на, затова сега нямало как да опита от сготвеното от Милена! Ех…

Аз, мен, ми… и изтърваните коментари

Въпросната дама е повод да припомня и още едно основно нещо, с което е добре да се съобразим, когато сме на вечеря или сред хора. Да не говорим само за себе си! „Аз“, „мен“ и „ми“ са местоимения, които трябва да избягваме, когато сме сред другите, защото е важно да говорим с тях и за тях. Така че добрата комуникация предполага да задаваме въпроси и да проявяваме интерес към останалите гости, като говорим за себе си само когато сме обект на техните въпроси и техния демонстриран интерес към собствените ни персони.

„Как красиво ги облизваш тия ягоди!“ беше реплика от един американски филм, чието име и сюжет не мога да си спомня, но ми се е запечатало в съзнанието как беше разбрана от дамата на масата. Като доста двусмислен коментар, разбира се. Горе-долу така прозвуча и дървенкото, макар и не нарочно пльоснато изречение на инструктора Сами Хосни (също неизвестен за мен досега светски човек) към третата дама на вечерта, актрисата и модел Райна Караянева (едва ли ще изненадам някого, като кажа, че и за нея чувам за първи път)„бих искал приятелката ми да ме гледа така, както ти гледаш чашата с шампанско“! Така, де, да го отдадем на младостта и да го наречем „непосредствено“! И все пак да си кажем, че подобни „откровения“ е добре да се премислят по няколко пъти или изобщо да не се споделят. Най-малкото, защото на момичето му стана неудобно. Пък някой почувства ли се така, етикетът и добрите маниери са си тръгнали. То е все едно на гостенина, който си сложи за трети път от някакво блюдо, да му кажеш „ма на тебе това май доста ти се услади, а!“. Ако си мислиш, че си направил комплимент, недей – човекът вече се е притеснил, че яде прекалено много и ти току-що си му го намекнал.

Да не знаеш как да се държиш на масата не е „непосредственост“

У нас се спазва френския етикет на масата, донесен още през Възраждането от пътуващи из Европа български търговци и студенти. В този смисъл тези маниери не са нищо ново и привнесено – те са цивилизационно умение, което сме усвоили съзнателно и с уважение от поколения. Бабите и дядовците ни са учили на тях родителите ни, те са ни учили нас и така днес добрите маниери на хранене са част от домашното възпитание. И който ги смята за претенция, или е раснал в пълна дивотия (защото и хората на село умеят да се хранят с прибори!) или се опитва да оправдае неумението си, наричайки го „непосредственост“. Ма то е непосредствено и много други неща да правим, но не ги правим, нали? В името на това на всички да ни е добре заедно. Точно по тази причина и не можеш да изявиш претенцията „няма да ям плодове за десерт, защото плодове ям само сутрин“. Ако наистина това твое кулинарно верую не търпи никакви компромиси, твое задължение е да предупредиш за това домакините си предварително. В противен случай ги поставяш в неудобното положение да не са ти подсигурили десерт и да са се трудили напразно. Затова и в етикета на масата влиза условието, ако спазваш определен режим или не консумираш дадени храни, да дадеш информация за това преди събитието. Например така: „Благодаря за поканата, с удоволствие ще дойда, само да уточня, че не ям месо (веган съм) имам алергия от горчица и т.н.“ . Така улесняваме този, който готви, в избора на меню, съставки и начин на приготовление, не го поставяме пред свършен факт и не занимаваме останалите със себе си и хранителните си прищевки. Ако не сме дали указания обаче и ако няма да предизвикаме трета световна война, изригване на вулкан или смяна на обществения строй, редно е да си нарушим здравия кулинарен принцип и да уважим домакина, като опитаме от храната му. Защото хората винаги са по-важни от манджата.

Колкото и да е в лековатия жанр, „Черешката на тортата“ е предаване, в което хората могат ненатрапчиво и забавно да научат много неща и да запълнят пропуските в собствените си коуникационни умения. Точно в името на това си позволявам и тези коментари. Защото, разбира се, че можем да се храним, като си тъпчем устите и си дърпаме храната от ръцете и разбира се, че можем вместо да разговаряме, да се бием, но това някак са го правели едни питекантропи доста хилядолетия преди нас. И ако следваме техните практики, наричайки ги „естествени“, ще отречем всички онези десетки векове, в които хомосапиенсът е развивал най-отличителното си природно качество – духа.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах