„Черната вдовица“ – екшън упражнение по психология

Крайно време беше първият женски персонаж на „Марвел“ – Черната вдовица – да получи свой самостоятелен филм и да излезе извън сянката на Отмъстителите. „Черната вдовица“ дебютира на българските екрани на 9 юли и, очаквано, стана най-гледаният филм у нас за периода 9 – 11 юли, сочат данните от Националния филмов център.

Както се и очакваше, продукцията на „Дисни“ отчете приходи от 80 млн. долара в премиерния си уикенд в САЩ и донесе още 60 млн. от таксите, платени от зрителите, за да гледат филма онлайн – заглавието има хибридно разпространение и може да се гледа както в киносалоните, така и в платформата на „Дисни +“ срещу такса от 30 долара. С тези резултати „Черната вдовица“ задмина постижението на „Бързи и яростни“ от юни месец и се превърна във филма с най-силен дебют от началото на пандемията насам.

Сюжетът праща зрителя в Охайо от 90-те години. Наташа е смело, сериозно момиче със суров поглед. Тя е натоварена с грижите за по-малката си сестра Елена (Флорънс Пю) и бавно, но сигурно върви по стъпките на родителите си Мелина (Рейчъл Уайс) и Алексей (Дейвид Харбър) – шпиони, преструващи се на семейна двойка. Алексей е Червеният отмъстител, съветска версия на Капитан Америка. По това време Наташа вече е започнала обучението си в Червената стая – таен съветски лагер, където млади жени се превръщат в хладнокръвни и ефикасни убийци по съмнителни начини.

След това действието прескача до събитията след „Първият отмъстител: Войната на героите“ (2016), където Наташа е беглец и е отделена от Отмъстителите. Черната вдовица разбира, че Червената стая все още се използва, при това е ръководена от същия човек, превърнал я в машина за убийства. В търсене на отмъщение за нестандартното си обучение, Наташа отново е принудена да работи с хората, престрували се на нейно семейство години наред.

Сценарият е на Джак Шейфър, създател на пожъналия успех сериал „УандаВижън“. Режисьор е Кейт Шортланд, която прибавя „елементи от „Терминатор 2“ или „Мисията невъзможна“, но успява да запази консистенцията на типичната мелодрама от марвелската киновселена“, пише Питър Брадшоу в „Гардиън“. Той дава 4/5 звезди на продукцията, определяйки я като комбинация от „митологичен разказ за възникването на един супергерой, семейна драма, криза на личността и междусестринска надпревара“.

Но най-силната връзка на Наташа като че ли не е със сестра ѝ, а с баща ѝ, загатвайки за комплекс на Електра (аналогичен на Едиповия комплекс при мъжете), изтъква Брадшоу. Алексей е избухлив и в гнева си потрошава вещите наоколо – може би това обяснява специалната привързаност на Наташа към Брус Банър, алтер егото на Хълк.

„Дори само този поглед към психиката на героинята си струва цената на билета“, пише критикът.

Други критици са по-малко впечатлени от възможността за психологически разрез на персонажа:

„Въпреки интригуващото начало, което включва стрелба и семейно бягство с джет, „Черната вдовица“ някак изостава нататък, несигурна как да продължи историята. Имаме Наташа, туткаща се в търсене на поредното прикритие, разводнено изложение и представянето на убиец с шлем, наподобяващ косплейър на Мандалореца“, пише Мая Филипс в „Ню Йорк Таймс“.

Този филм никак не е честен към героинята си, отбелязва Филипс – Елена е изградена по-убедително от сестра си и Наташа остава в нейната сянка.

„Черната вдовица“ е „твърде скучен, твърде дълъг и твърде „Марвел“, пише „Форбс“. Страхотни екшън сцени са част от изморителен и предвидим сюжет, но продукцията е чудесна за временен ескейпизъм от изморителната, предвидима реалност извън киносалона.