Чернокожата кралица на Великобритания

Новият сериал на „Нетфликс“ – „Бриджъртън”, е екранизация на едноименния бестселър на американската писателка Джулия Куин. Историческият романс ще зарадва особено почитателите на „Гордост и предразсъдъци”, които ще открият в него ключови елементи от любимия си роман, както и от други книги от джорджианската епоха. Наред с това сериалът показва картина на британското общество от началото на ХІХ век, която може да се стори необичайна за хората, несъгласни със свободните интерпретации на историята. Лондонското висше общество е представено като пъстра смесица от хора с различен цвят на кожата и различни етноси. Дори кралицата е тъмнокожа, което предизвика недоволство у любителите на историческата акуратност.

Всъщност, кралица Шарлота, превъплътена в сериала от актрисата Голда Рошевел, има вероятност да е била първата кралица на Великобритания, предала африканска кръв на наследниците си, сред които са кралиците Виктория и Елизабет ІІ. София-Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц е германска принцеса, която се свързва в династичен брак с Джордж ІІІ през 1761 г., само 6 часа след пристигането си в Лондон и първата си среща с краля.

Портрет на Шарлота от Алън Рамзи, 1762 г.

Историкът Марио де Валдес и Коком обаче смята, че Шарлота има пряка връзка с чернокожото разклонение на португалското кралско семейство – Алфонс ІІІ и неговата конкубина мавританката Уруана.

През ХІІІ век Алфонс ІІІ побеждава маврите и завладява град Фару. Харесва си дъщерята на мавърския губернатор и я взима за своя любовница. Тя му ражда три деца. Един от синовете на Алфонс от Уруана встъпва в брак с представителка на знатния португалски род Суза, в който също има африкански предци. Така Шарлота всъщност наследява мавритански гени едновременно от две фамилии.

Гените се проявяват дори векове по-късно, което личи по описанията на мнозина съвременници на кралица Шарлота. Кралският лекар барон Христиан Фридрих Стокмар описва Шарлота така:

„Тя беше ниска и прегърбена, с истинско лице на мулатка“.

Писателят сър Уолтър Скот също описва Шарлота и роднините ѝ от немската благородническа фамилия Мекленбург-Щрелиц:

„Лош цвят на лицето, напомняща орангутан фигура, черни очи и гърбав нос“.

Един от министрите на крал Джордж също оставя описание:

„Носът ѝ е твърде широк, а устните – твърде дебели“.

Мавърската ѝ кръв личи в портрета, нарисуван от Алън Рамзи през 1762 г.

Кралица Шарлота е била на особена почит в няколко британски колонии сред чернокожите им жители, които вярвали в мавърската ѝ кръв, защото виждали образа ѝ върху британските монети.

Марио де Валдес провежда подробно генеалогично проучване, което го довежда до португалското кралско семейство със смесена кръв. През 1999 г. английският вестник „Сънди Таймс” излиза със заглавие „Откритие: чернокожите предци на кралицата”. В статията се казва:

„Слухове за това се носят отдавна, но без доказателства. Британското кралско семейство е скрило документите, които доказват, че кралските особи са подходящи лидери за британското мултикултурно общество. Членовете на кралската фамилия имат чернокожи короновани предци, а също и предци от смесена раса, но този факт никога не е признаван публично. Американски специалист по генеалогия доказа, че кралица Шарлота, съпругата на крал Джордж ІІІ, е пряка потомка на незаконен кралски син от африканска наложница в Португалия“.

По-късно и американският вестник „Бостън Глоуб” потвърждава резултатите от изследването на Валдес и го нарича „новаторско”, като допълва изрично, че Шарлота е предала смесената си кръв на правнучката си кралица Виктория и на нейната правнучка кралица Елизабет ІІ.

Произходът на Шарлота предизвика коментари и когато Меган Маркъл влиза в кралското семейство като съпруга на принц Хари и бе приета като първия член на британската кралска фамилия от смесена раса. Тогава темата за кралица Шарлота отново излезе на дневен ред, а днес е използвана в сериала „Бриджертън” от сценаристката и продуцент Шонда Раймс („Анатомията на Грей”, „Скандал”, „Как да ти се размине за убийство”).

Кралица Шарлота е била интересна личност. Тя пристига в Лондон, за да се омъжи за 22-годишния крал Джордж, едва седемнайсетгодишна. Както разказват хронистите:

„Тя се хвърля в краката му и след 6 часа те стават съпруг и съпруга“.

Шарлота ражда 15 деца на краля. Първоначално кралската двойка живее в двореца „Сейнт Джеймс“. Малко преди сватбата Джордж купува съседното имение – „Бъкингам“. След раждането на първородния им син, кралят и кралицата се преместват там и имението става дворец. Заради Шарлота започват да го наричат „Домът на кралицата”.

Шарлота обичала ботаниката, била почитател на музиката, харесвала немските композитори и най-вече Хендел.

Животът ѝ с Джордж ІІІ бил щастлив до известно време. Кралят започва да показва признаци на тежко психическо заболяване през последните си години. Окончателно полудява през 1811 г. Регент става Уелският принц, бъдещият крал Джордж ІV, но Шарлота била опекун на съпруга си чак до смъртта си през 1818 г.

По материали от чуждия печат