Чилийци протестират летище да носи името на Пабло Неруда

Поезията на Пабло Неруда, носител на Нобелова награда за литература от 1971 г., е вдъхновена от живота и страданията на обикновените латиноамериканци. Но решение да се даде неговото име на най-оживеното международно летище в страната бе посрещнато с отпор от множество активисти – според тях поетът, описал в мемоарите си как изнасилил момиче, не заслужава такава почит, пише „Гардиън“.

Този месец комисията по култура в долната камара на парламента на Чили гласува за преименуването на летището. Каролина Марзан, подкрепила идеята, смята, че първото нещо, което чужденците би следвало да виждат, кацайки в страната им, е името на поета, „направил горди всички чилийци“.

Но изглежда далеч не всички чилийци смятат така, предвид организираните шествия в протест на решението на парламента. Оглавени от студенти и феминистки, демонстрантите застават срещу сексуалното насилие и търсят равноправие между половете.

„Няма ясна причина да се преименува летището и това да се случва във време, когато жените едва започват да се осмеляват да говорят против насилниците си“, казва Карън Вергара Санчес, студентка и активистка, подкрепила и друго студентско протестно шествие срещу сексуалното насилие по-рано през годината.

В мемоарите си Неруда разказва, че докато бил на дипломатически пост в Цейлон през 1929 г. се възползвал от камериерка. След като тя отказала сексуалните му аванси, поетът описва как „силно я стиснал за ръката“ и я завел в спалнята си.

„Преживяването беше като това между човек и статуя. Тя държеше очите си широко отворени през цялото време, напълно студена – пише той. – Беше права да ме мрази.“

Въпреки че мемоарите на поета са публикувани преди 40 години, пасажът едва сега се превръща в предмет на дебати.

„Започнахме да демитилогизираме Неруда сега, защото съвсем наскоро започнахме да поставяме под въпрос културата на изнасилването“, посочва Санчес.

Исабел Алиенде, писателка и активист, оспорва това мнение и твърди, че работата на Неруда все пак има стойност.

„Като много млади феминистки в Чили, и аз съм отвратена от някои аспекти от живота и личността на Неруда – коментира тя пред „Гардиън“. – Но не може да пренебрегнем писането му. Много малко хора – особено влиятелни мъже – се държат прекрасно. За жалост, Неруда е бил човек с недостатъци, така както сме всички ние по един или друг начин, а „Всеобща песен“ все още е шедьовър.“

Фондация „Пабло Неруда“ не отговори на нападките по адрес на поета и отказва да дава интервюта.

Освен поет, Неруда е и политически активист, помогнал на много републикански бежанци да напуснат Чили след Испанската гражданска война. Когато на власт е правителството на левия Салвадор Алиенде, той е посланик във Франция. Умира при съмнителни обстоятелства, дни след военната окупация на генерал Аугусто Пиночет през 1973 г.

Тялото му бе ексхумирано през 2013 г., за да се направи аутопсия и да се установи бил ли е отровен, докато е лежал в болница, или умира по естествен път. Изследванията се провеждаха в четири независими лаборатории. Всички те дадоха негативни резултати за наличие на химични вещества в тялото на поета, но семейството му все още е разделено по отношение на останките му – едните настояват тялото най-накрая да бъде погребано, а другите държат мистерията със смъртта му да бъде разплетена докрай.

Габриел Гарсия Маркес определя Неруда като „най-великия поет на XX в.“, но зародилият се настоящ дебат поставя под съмнение дори художествената му стойност. Патрисио Алварадо Бариа, носител на чилийска национална награда, твърди, че Неруда е по-почитан заради политическите си възгледи, а не заради поезията си.

„Неруда е сведен до комерсиална марка, която все още изплаща политически капитал. Влиянието на литературните му творби е изместено от автори, поемали повече рискове“, коментира Бариа.

Решението дали летището ще се преименува сега се прехвърля към Камарата на депутатите за финален вот. В момента аерогарата носи името на Артуро Мерино Бенитес, пилот и основател на чилийските въздушни сили.

„Време е да спрем да идеологизираме Неруда и да говорим за факта, че той е бил насилник – настоява Вергара Санчес. – Това, че е популярен творец, не го освобождава от това, че е изнасилвач.“