Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Чинията на Бузлуджа – по пътя на „1300 години България“?

На БСП много им се иска, но нямат желание да си получат обратно Дома-паметник

Дупките по покрива на Чинията над Бузлуджа се увеличават в геометрична прогресия. Снимки: Авторът - Чинията на Бузлуджа – по пътя на „1300 години България“?

Дупките по покрива на Чинията над Бузлуджа се увеличават в геометрична прогресия. Снимки: Авторът

„Добре дошли 126 години след началото на това историческо място – на връх Хаджи Димитър. История на България, на Бузлуджа – история на българската социалистическа партия! И въпреки че правителството не ни позволи да възстановим и оставим на децата си тази история, ви давам дума, че рано или късно това ще стане!“

(викове браво,  бурни аплодисменти, преминаващи в овации)

Сигурно вече се досещате – това е фрагмент от самото начало на речта на Корнелия Нинова, председател на БСП на събора на Бузлуджа, пред около 60 хиляди симпатизанти (по думите на самата Нинова).

Тук няма да ви занимавам с партийните митове и пропагандните клишета, с преклонението на ръководството на БСП пред „нашия Димитър Благоев-Дядото и героизма на партизаните от габровско-севлиевския отряд“, с тревогите й за настоящето на България, с идеите й за бъдещето и със солидарността й към „справедливите протести на работници, лекари, полицаи…“. (Факт е, че много от тези протести са справедливи, факт е и, че БСП не бяха солидарни с тях, когато бяха на власт –  и отново няма да бъдат, ако пак се върнат в управлението.)

Ние искахме да чуем за културата. И ето какво бе казано:

Единни сме с хилядите в България и множеството тук – писатели, художници, хора на изкуството и културата – които вчера в къщата на Гео Милев изплакаха тревогата си за днешната бездуховност“.

От тези думи не става много ясно дали хиляди културтрегери са се събрали на 28 юли в къщата на Гео Милев в Стара Загора, или просто цялата художествено-творческа интелигенция не може да забрави Людмила Живкова и се надява, че ако се върне във властта, БСП някак си ще я възроди.

Нас ни събира тревогата на учителите от Благоевград, които ни казаха: искаме да преподаваме Иван Вазов, не искаме да се подменя българската история история и литература.

Дали Нинова не се информира за учебните програми от жълтата преса? А може би отлично знае, че ако примерно по време на пожар някой извика: „Махат Вазов от учебниците!“, всички веднага ще зарежат гасенето и ще се втурнат да връщат патриарха на българската литература в училищата – без изобщо да проверят има ли нещо вярно в това (обикновено няма). Ще се втурнат дори тези, които знаят само първите два реда на „Аз съм българче“, но нямат и хабер от правилото за пълния член.

Чухме още Нинова да казва, че „единствената надежда на българския народ за съхраняването на българщината е в Българска социалистическа партия и в българските социалисти“. Които се гордеят, че са наследници на БКП, организирала македонизацията на Пиринския край. Само че според БСП изглежда пътят към българщината винаги минава през Москва. Дългата история на поклони и към Москва е добре известна и продължава в настоящето. В преклонението на партийни членове, които „любят, тачат и милеят“ всичко руско и особено съветско, можеше да се убеди всеки, присъствал на този (и на предния, и на по-предния) бузлуджански събор.

Всъщност не всичко руско – ако си мислите, че на събора някой е открил щанд и продава книги на известни руски писатели или дискове на любими руски музиканти – не, няма нищо подобно. Търговците са съобразителни хора, те предлагат само това, което се търси. А на Бузлужда се търсеха руски и съветски знамена, значки, магнитчета, тениски, шапки и друга ширпотреба с образите на Сталин, Путин, Ленин и Живков. Една жена успешно продаваше вестник „Работническо дело“, почти същия на външен вид като вестник „Комунистическо дело“ (в главата му е вграден и образът на Вълко Червенков – за който съм сигурен, че е напълно непознат за 99 процента от членовете на партията под 60 години), и календари с ведрите, интелигентни ликове на Ленин и Сталин. Кой знае защо големият отсъстващ от сергиите, щампите и речите на партийното мероприятие бе образът на другаря Георги Димитров. Лъвът от Лайпциг, ръководителят на Коминтерна, Отечествения фронт и БРП(к) сякаш никога не е съществувал.

Сувенири с ликовете на Живков и Путин и със „Седемте чудеса на социализма“

Още аксесоари, изразяващи принадлежност

Образът на Георги Димитров кой знае защо липсва в пропагандните сюжети на социалистическия мърчандайзинг – но затова път ликът на Сталин е най-силно застъпен.

Няма ли левскари сред последователите на БСП? Само шалчета на ЦСКА продават на Бузлуджа.

Да се върнем към думите на Нинова от началото на словото й – тези, в които се оплаква, че „правителството не ни позволи да възстановим и да оставим на децата си тази история, но ви давам дума, че рано или късно това ще стане!“.  Тук става очевидно става дума за Чинията с официално наименования „Дом-паметник на БКП“ – най-големия идеологически монумент на тоталитарния комунистически режим в България, в чиято сянка БСП и провежда своите годишни събори. Думите на Нинова леко се разминават с фактите. С решение на Министерски съвет от 30.09.2011 г. на БСП бе прехвърлено безвъзмездно (и абсолютно неморално) правото на собственост върху Дом-паметника на връх „Бузлуджа“. Въпреки своите 1 милион симпатизанти (както твърди Нинова), скоро след това от партията обявиха, че нямали 15 млн. лв., за да ремонтират паметника. Друг въпрос е за какво биха стигнали 15 милиона, защото ако бъде възстановен Домът-паметник, ще има нужда от режийни разходи и средства за поддръжка. Но с промяна в закона опцията за безвъзмездно предоставяне (на нещо построено от държавата) на една партия отпадна.

Домът-паметник на БКП и паметникът „1300 години България“ са връстници, построени през ключовата за българското монументално изкуство 1981-а, но и двата монумента много бързо стигнаха до окаяно състояние. През последните 27 години независимо, че неведнъж БСП бе в управлението на държавата, никой не предприе нищо по-различно от празна реторика за възстановяването нито на разпадащия се Седмокрил петочлен пред НДК (докато накрая общината не се ангажира с демонтажа му), нито за напуканата и пробита Чиния на Бузлуджа.

Уморен социалист отдъхва в сянката на черно ауди.

С изключение на вежливото противопоставяне на своите общински съветници, БСП почти не демонстрира публичен ангажимент със съдбата на „1300 години България“. Директно, или както вчера на Бузлуджа, Дом-паметникът често влиза в словата на партийната председателка. За разлика от монумента на Старчев пред НДК, партията си иска Дома на връх Хаджи Димитър. Но засега само на думи – и ако може: безплатно. Положението е „много ни се иска да го вземем, но нямаме желание“.

Ако всеки от тези 1 милион гласували за БСП беше дал по 5 лв., а тези, които се качват на върха – аудита и мерцедеси – по 500…

Изглежда остават два варианта. Първият е отдаване на Чинията под наем с конкурс. В този случай трябва да си вземем пуканки и да наблюдаваме кой ще спечели и в дом на какво ще се превърне Домът-паметник на БКП. Защото дори и да го спечелят социалистите (Нинова е дала дума, макар и без срок) – възстановяването в пълния му комунистическо-пропаганден блясък днес изглежда немислимо. Може би най-вероятен все пак е другият вариант – този, в който Чинията ще повтори съдбата на рано отишлия си неин връстник от парка пред НДК и дори няма да има кой да изнесе останките, защото ще е много по-скъпо. Дупките по покрива се увеличават в геометрична прогресия.

Социалисти берат билки – това не е ли сюжет за гоблен?

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах