Шлифован в Америка

В програмата на Софийската филхармония за юбилейния ѝ сезон – достолепните 90 години! – бе и първото представяне на младия диригент Стилиян Киров. Срещите с различни индивидуалности, още повече със съвсем млад и проспериращ български музикант, винаги са привлекателни и опознавателно, и като възможност да поддържаме тонуса и здравината на „българската“ нишка по света. Затова адмирирам начинанието на директора на Филхармонията Найден Тодоров да я превърне в притегателен център за нашите разпръснати по света таланти. Би било прекрасно, ако прочетем в афиша и имената на известните Милен Начев и Росен Миланов, на младия Боян Виденов и т.н.

Хубаво е, че за Стилиян Киров гастролът тук, съдейки по някои негови интервюта, е вълнение, събитие, реализирана мечта – а не просто прибавяне на още един концерт в официалния му сайт. Защото началото на неговия път е тук, в Софийското музикално училище и Музикалната академия, а след това – следвайки мечтата си, продължава да учи в престижните „Екол нормал“ в Париж (някога там е изсвирен първият квартет на талантливия студент Любомир Пипков) и в „Джулиард скул“ в Ню Йорк. Всъщност, биографията си на диригент той започва да „пише“ в последните няколко години, но е забелязван и награждаван още от 1992 година (трета награда на големия конкурс на името на прочутия диригент Дмитри Митропулос), а от началото на това десетилетие се умножават и наградите, и ангажиментите. Например от значими конкурси като датския „Н. Малко“ (2015) и „Дебют Берлин“, на който е удостоен с първа награда през 2017 година, когато е назначен и за музикален директор на Симфоничния оркестър на Илинойс. Едновременно работи и с оркестри в Ню Джърси и Калифорния, дирижира и други американски и чуждестранни филхармонии.

Едно уточнение: за нас, европейците, принципно съществуват само няколко наистина забележителни оркестри в САЩ, но рядко имаме информация за музикалния живот и съставите на различни щати и градове в тази огромна страна, за авторитетни и ценени фестивали и музиканти. Стилиян Киров е чиракувал , т.е. бил е асистент и заместник-диригент, при велики майстори на съвременното диригентско изкуство – Бернард Хайтинк в Чикагския оркестър, Рафаел Фрюбек де Бургос и Кристоф фон Дохнани в Бостънския. Те със сигурност не биха приели близо до себе си неподготвен или без перспективно развитие музикант. Това е стара немска практика, която – уви, днес почти не се прилага, но ще припомня, че едни от най-големите български диригенти – Асен Найденов, Атанас Маргаритов и Руслан Райчев, са формирани по тази система. Но сега всички бързат да са на сцената, да се изявяват и да трупат репертоар и рецензии. Отбелязвам този факт, не за да придам някаква изключителност на Киров, а го използвам, за да добавя, че с воля, упоритост, любознателност, труд и желание се върви напред.

Вижте още: АНОМАЛИЯ НА ДИРИГЕНТСКИЯ ПУЛТ ВЪВ ФИЛХАРМОНИЯТА

От тези големи диригенти Стилиян Киров е възприел и стойка, и жестове, и умението да се владее на пулта и да води уверено оркестъра. Без външни ефекти. Хареса ми ясният и пестелив жест, способността му да подготвя и извежда без припряност кулминациите, както и преминаването subito от метрум в метрум, от темпо в темпо. Това пролича още в увертюрата „Леонора № 3“ на Бетовен. В нея като че ли най-добре се проявиха качествата му, но Четвъртата симфония на Брамс не успя да изгради пълноценно – като цялостен монументален формат, който при адекватно разчитане ще бъде органично споен посредством открояване и съпоставяне на богатото разнообразие на контраст и емоционални състояния, въплътени в музиката на Брамс.

Ръкоплясканията на публиката (знаем, че тя е разнородна и много често не прави усилието да прочете програмите, а просто счита, че така трябва да припомня за себе си или да изразява одобрение) ми подсказаха, че (може би) възприемат като завършени отделните части. Но те така си и прозвучаха – всяка за себе си. Имаше и красиви места и сола – главно във втората част – Анданте, изсвирена пластично, с добро темпо и настроение, пресъздаващо мечтателно-съзерцателните романтични емоции; също и в Алегрото (III ч.), което някак оживи диригента и оркестъра, а на финала ми направиха впечатление хубавите градации и някои от хоралите. Но не бе постигната цялостност, много още може да се желае в звук (имаше некачествено изсвирени неща и в оркестъра), динамики и най-вече в емоционалното интерпретиране на Брамс. Навярно, ако това бе програма с добре познат оркестър или с много репетиции, всичко би станало много по-добре. А и съм убедена, че с опита и годините Стилиян Киров ще стане по-екстровертен, ще оцени повече въздействието не само на прецизното прочитане и тълкуване, но и на драматургията и емоционалната динамика на творбите. Ще прибавя, че избраната програма бе много тежка за дебют с толкова неизвестни.

Във Втория концерт на Лист чухме младата пианистка Петра Холендер-Погади, възпитаничка на Университета „Антон Брукнер“ в Линц, Университета за музика във Виена и Парижката национална консерватория. От текста в програмата научаваме, че е концертирала в Европа, САЩ и Китай, посочена е и една голяма бройка – 80 рецитала, изнесени за фондацията, основана от Йенуди Менухин и Ян Стоуцер „Live music NOW!“, чиято цел е да се изнасят концерти в домове за стари хора, за сираци, за деца с увреждания, в болници, затвори. Силно впечатляващо. Не знам мотивите ѝ, но каквито и да са, това е истинско хуманно дело.

Младата пианистка Петра Холендер-Погади. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Вторият концерт за пиано и оркестър на Ференц Лист, впрочем, е много комплицирана едночастна творба, която пианистката технически преодоля, без обаче интерпретацията ѝ да притежава необходимите обем на звука, гъвкавост и вътрешно движение на фразите, вихреност и виртуозен блясък – неотменна част от стила на великия пианист Лист. Докато мекотата и нежността в пианисимите, начинът на звукоизвличане и педализиране в лиричните епизоди звучаха съвсем по шопеновски. Оркестърът и солистите в него, заедно със Стилиян Киров, се стараха и внимателно акомпанираха солистката.

Вярвам, че младите изпълнители ще се развиват и чрез увеличаване на опитностите си ще преодоляват проблеми и недостатъци. Именно защото са млади, заредени с амбиции и сили, смелост и желания, а и едва-що са поели по пътя си.

Вижте още: ДИРИГЕНТЪТ СТИЛИЯН КИРОВ: ДА СЪЗДАВАШ МУЗИКА САМО С ЖЕСТ Е МАГИЯ