Карикатуристите са героите на новия свят. В реалността, която по-скоро изглежда трагична, именно те съумяват да извлекат абсурда и да го синтезират до степен, в която да сме способни да го осмислим. И заплащат за това с живота си – буквално и метафорично. Френските художници от „Шарли Ебдо“ се превърнаха в изкупителни жертви на свободното мислене, станаха знаме на неудобните истини, но не са първите.
И у нас имаме подобни примери. Социалистическата диктатура, уплашена от правдата, превърната в глума, успя да умъртви Райко Алексиев през 1944-а, а и да го стъпче допълнително с посмъртна присъда като „враг на народа“. Съдбата му, макар и не буквално, застигна и друг художник – Тодор Цонев. Арестуван, мачкан, подлаган на забрани, той е един от дисидентите на соцмракобесието.

Тодор Цонев (1934 – 2004), автопортрет
На 26 април в Дома на хумора и сатирата в Габрово ще бъде открита ретроспективна изложба на Тодор Цонев, в която за пръв път ще бъдат показани събрани на едно място над 400 негови творби. Човекът, осмял Тодор Живков и семейството му с неподозирана смелост във времена, когато дори за един виц следваше лагер, за пръв път ще бъде цялостно почетен в институцията, от която тръгва кариерата му през 70-е години с първата му самостоятелна изложба. Той е и един от създателите на Дома на хумора и сатирата.

Тодор Цонев, портрет на Тодор Живков

Скулптурен портрет на Иван Славков

Людмила Живкова
По време на изложбата ще бъде представена и първата книга-каталог, посветена на Тодор Цонев и неговото творчество. Биографичният албум е съставен от Иво Милев, писател и преводач, посветил дълго време на архиви, свързани с живота и творчеството на карикатуриста.
Богато илюстрованата книга „Тодор Цонев. Художникът в сянка“ е с емоционалността на роман, не суха информативна словесна материя. Изцяло базиран върху дневниците на карикатуриста, албумът-биография проследява живота и вътрешните терзания на един отдаден на изкуството човек, артист в най-европейския смисъл на думата.
„Той е „нервно, чувствително и своеобразно дете”, което докъм седемгодишна възраст се напишква нощем в леглото си… Сега е на 52 години. „Сив, жълт, сбръчкан и злъчен старец”, чиито „развалини са достойни като разрушено кале, което не се е предало.“
Подобни биографии на български творци се появяват рядко. Обичайно се спазва куртоазна линия на премълчаване, на туширане на крайностите, ореолите се създават изкуствено. Тук читателят е воайор пред крайното разголване – чрез слово и образи – на един нелек, но белязан от изкуството живот.
Иво Милев е необичаен хроникьор – историята за него е основа за сценарий, но без обичайното разводняване. Достатъчно е да бъде погледната отблизо, за да се види колко интересна е и без украси. И погледът наистина влиза почти на клетъчно ниво, чак до най-фините детайли. Същото е и с рисунките, карикатурите и графиките – всеки щрих е от значение и това прави картината жива. Синхронът между наратива и илюстрациите е внимателно спазван, водейки читателя в историята на карикатуриста. Ужасът и възхищението идват едновременно, събудени не от привнесена емоционалност, а от голата истина.
Тодор Цонев не заслужава нищо по-малко.
Албумът-биография е събитие, точно като изложбата. И са важни именно днес, когато опасността от слепота за истините отново е надвиснала над обществото ни. Малко памет трябва, чиста, гола и болезнена.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение