Чистачките от Европейския парламент въстават в Сатирата

Новата пиеса на абсурда „Теория на тротила“ на Александър Секулов експлодира в Сатиричния театър. Поставя я Пламен Марков под заглавието „Експлозивна комедия за големия взрив“. След като се натъртва на експлозивите, ясно е, че те ще играят важна роля в спектакъла. По някое време дори гърмят.

Основният персонаж е Барабанов, шеф на сигурността на Европейския парламент (Пенко Господинов). Той се е заел да се самоубива по екзотичен начин. Наел е майстор, поляка нелегален емигрант Пьонтек (Кирил Бояджиев), който е построил на терасата на голямата къща огромен арбалет. Барабанов ще се обвърже вместо стрела и ще се размаже на фасадата на парламента. Мотивът му е „личен бунт срещу основанието да се живее“, след като са му додеяли противоречивите, често лицемерни и себични повели на властта. Чуваме и други причини – „игра на волята“, „творчески импулс“, „депресия от нереалзирания живот“.

Предлагането на отговори – щампи е част от концепцията на пиесата, присмех и пародия на ценностите, обявени от престижна институция като ЕП. Ефектът на комичното се постига чрез изместване на логиката в поведението на персонажите, така че в новите условия на действието целите и мотивите им стават абсурдни. Абсурдът като механика на случващото се отличаваше пиесите на Станислав Стратиев, автор и директор на Сатиричния театър в края на миналия век. Някои от тях са режисирани от Пламен Марков, който сега намира приемственост в естетиката на Александър Секулов и основание да се заеме с „Теория на тротила“.

В пиесата няколкото сюжетни истории се развиват, без да се пресичат, засягайки проблемното съществуване на Европейския парламент. Бюрократичните измишльотини на европейската институция са част от абсурда, като механизъм на сценичното действие. Реалността е леко изместена спрямо общоприетата логика на случването. Така утвърдени формули на масовите представи се оказват пробити отвътре, нелепи и маловажни.

Надали сатирата на Секулов е насочена специално срещу ЕП, разбира се – според мен обектът е избран заради безупречния му рейтинг, който маскира действителната ситуация в него. Няма по-енигматична институция в съвременния политически пейзаж от ЕП. Какво става в него е дълбока бюрократична тайна, дори в Белия дом е по-известно пред какви проблеми е изправена администрацията и какво се решава.

Докато Барабанов се подготвя за „излитането“ в комичен диалог с Пьонтек, в парламента избухва бунт на чистачките. Те са поставени в унижаващи условия и конкретно въстават срещу малоумната заповед да чистят облечени в подобни на космически костюми дрехи за по 7 хил. евро всеки. Не намират Барабанов и определят награда за информация за него. Развитието на метежа се следи от сводките на тв новините на говорителя (Иван Панев) от телевизор, поставен в двора на къщата на Барабанов. Основният сюжет се подкрепя от абсурда на паралелните действия на двама руски нелегални емигранти с епичните имена Жуков и Толстой (Теодор Елмазов и Димитър Баненкин), промъкващи се в къщата, за да откраднат – според информация на хубавата прислужница Изабела (Вилислава Кирилова) – каса, пълна с брилянти. Не може в среда с нелегални емигранти от различна националност да няма руснаци – и те, естествено, представят криминогенния сектор. Вместо диаманти обаче намират бутилки с много стари и скъпи вина.

По някое време при Барабанов идва бившата му съпруга Катрин (Стела Ганчева), за да поиска неговия параф със съгласието да износи дете, което ще даде на приятелка. Ето друг казионен наратив в днешната художественост. Катрин е военен кореспондент в Африка, забременяла след изнасилване в конфликт между племена. Свидетел е бил любовникът ѝ швед (Михаил Сървански), дошъл в къщата с нея. Така абсурдите, главното оръжие на Секулов, се нижат един след друг.

Бунтът на чистачките прераства във въстание, събитие, което изпраща за интервю с Барабанов напористата журналистка от портала „Култура и хипноза“ Ава Моргенщерн (Албена Павлова). Сашо Секулов има усет за комичен далог. Намираме го при Барабанов-Пьонтек, при двамата руснаци, при обясненията на Катрин за случилото се в Африка.

Дали Барабанов ще излети, вече не е важно, осмяна е институция, любопитна за зрителя. Разрушаването ѝ от въстаналите жени от най-ниското професионално стъпало е толково смешно, колкото увисването на персонаж в асансьора от „Сако от велур“, хитовата комедия на Стратиев. Извън пиесите, повечето на френски автори, които печелят публиката единствено със ситуациите между персонажите, „Теория на тротила“ („Експлозивна комедия за големия взрив“) е качествен глас от по-висша категория.