Чисто гол спектакъл? Без евтини трикове на фестивала в Единбург, моля!

Безчет театрални постановки може и да се окажат съблазнителни за публиката, но нерядко количеството ни оставя разочаровани за сметка на качеството. Често съм бил изкушаван от новостите, които предлага светът на Мелпомена и съм оставял огорчен от видяното. Тази година обаче може и да е различно на театралния фестивал в Единбург.

Но имаше нещо, което ме втрещи. Какво ще кажете за предупредителния надпис „Внимание! Чисто гол спектакъл”? Смущаващо е да ти веят пред очите актьорски гениталии. „Лечебницата” е военна пиеса с изцяло мъжки и изцяло гол актьорски състав. Признавам, че след няколко сцени спирате да забелязвате разнообразието от пениси на сцената и отдавате цялото си внимание на тази напрегната драма за оцеляването.

Пиесата, написана от Дейвид Ян Лий, се развива през 1944 година. Нацисти затварят седем полски войници в килия – без храна, без дрехи, без нищо – само с надежда, че ще дойде часът на освобождението им. Но преди да дойде, войниците се разкъсват един друг – ментално и физически.

Гледах и „Разорени” – пиеса, която ни потапя в интимния свят на трима герои. Офис служител, който е изтъкан от благоразумие и от необходимостта от добър безжичен интернет. Клиентка в супермаркет, която най-накрая се озовава в предверието на кухня за бедни, след като кредитната й карта е отхвърлена от банкомата. И някогашна богаташка наследница със страст към коктейлите. Три разказа, които ни показват обруления човешки пейзаж във Великобритания. „Разорени” със сигурност не дава лесни отговори.

Родителството и всички компромиси, които води то след себе си, е фокусът в „Придружителят”. Тази постановка отразява ужаса на мъжа и жената, когато в живота им се появява дете – как то ще премине през несигурност, съмнения, че ще се влюбва и разлюбва десетки пъти. Ще го боли милиони мигове. Досущ като вас. А това е последното нещо, което искате за детето си. „Аз искам да се усмихваш, а не да разсъждаваш над чуждите усмивки. Да казваш това, което сърцето ти иска да изрази, а не да чакаш алкохолът да замъгли разсъдъка ти, та да споделиш това, което е вътре в теб. Не бъди като мен. Не поставяй под съмнение любовта, когато я срещнеш по пътя. Не поставяй под съмнение влечението на едно момиче към теб. Наслаждавай се на емоцията, без да мислиш, че има нещо сбъркано в тази жена отсреща, щом те е харесала”. Мъдри думи, изречени от устата на главния герой към новороденото му момче.

Най-добрата продукция, която гледах на тазгодишния фестивал в Единбург, беше „Майстор-готвач”. Това е един потресаващ монолог, написан от Сабрина Мафуз, изигран брилянтно от Джейд Анука в една кухня. Монолог за домашното насилие и за избавлението от лошото, изречено сред ризото с червено вино, между сорбе от зюмбюли или сложна, но семпла на манджа.

Сложна, но семпла манджа може да се нарече писането на Мафуз – наситено, плътно, но лесно за ухото. Чудесно попило от лондонския жаргон. Но истинската звезда в представлението не е текстът, а актрисата Анука, която с ефирност преминава през различните състояния на героинята си, през различните й възрасти и характеристики. Тя беше необикновена.

Тази година като че ли нямаше евтини трикове на Единбург.

Източник: английският вестник „Телеграф”