Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Чия е тази мусака?

Сакрално ястие от традиционната родна трапеза, но дали е точно българско?

Снимка: Mate Kitchen - Чия е тази мусака?

Снимка: Mate Kitchen

Неназовани британски експерти, цитирани от не особено сериозен сайт, изследвали кои ястия вредят на околната среда най-много. „Спечелила“ българската мусака. Както обикновено, негативните класации ги овладяваме от раз. И макар че точно това изследване не е особено съществено, нито пък особено точно, не може да не му обърнем внимание, защото се споменава вълшебната дума „мусака“.

Мусаката е сакрално българско ястие. Не като традиционно ритуално блюдо, а като вкоренен в народопсихологията символ на ежедневното обилно хранене, осигурено от сръчна домакиня за разглезения ѝ мъж. След клишето „любовта на мъжа минава през стомаха“ идва винаги следващото клише: „Ако жената умее да прави мусака, значи трябва да се ожениш за нея“.

Мусаката е герой на вицове, причина за семейни скандали, разделна граница между снахи и свекърви с различни рецепти. Изобщо – пълноправен член на средностатистическото българско семейство. И си я имаме за наша, обиждаме се на народност, ако някой спомене, че това не е българско, а балканско и ориенталско ястие.

Всъщност мусаката, както и много от другите „типично български“ ястия като сармите например, е дошла при нас по обичайните пътища на смесване на култури през вековете. Дори името ѝ идва от арабски (musaqqaʿa), и означава „изстуден“. В Египет, където също си имат мусака, ястието се сервира студено – ден след като се сготви. Смята се, че вкусът на пържените патладжани, потопени в доматен сос и изпечени сами или с добавено варено говеждо, е по-добър, когато ястието е изстудено.

В Гърция мусаката също е на основата на патладжани и домати, и най-често се прави с агнешка кайма. Картофи добавяме ние и румънците, както и сърбите в източните им покрайнини.

Интересното е, че начинът на приготвяне на мусаката до голяма степен съответства на народопсихологията и политическите системи на различните държави. Гръцката и турската мусака са редени на пластове, там хаосът е минимален. По-бедните държави на Балканите, бивши социалистически – България, Румъния, Сърбия, Черна гора – правят мусаката разбъркана. Това, разбира се, е в кръга на шегата, но съвпадението е твърде голямо, за да бъде пренебрегнато.

В крайна сметка мусаката е много различни ястия, обединени под едно име. Ако трябва да говорим за традиции и запазени рецепти от далечното минало, патладжанените рецепти ни отнасят в много по-стари времена, повече от 1000 години назад. Е, тогава доматите са отсъствали от рецептата. Родната картофена версия е късна вариация – едва след като картофите и доматите са внесени от Америките и са намерили почва в Европа, някъде около ХVІ век най-рано. Така че българската мусака, също като шопската салата, е изтърсак във фамилията на мусаките.

Все пак това балканско-ориенталско ястие е толкова вкусно във всичките си вариации, че всяка кухня настоява да си е нейно.

Мусаката се появява като културна препратка дори в Холивуд, където древногръцкият бог Хадес яде мусака и се задавя с нея. И макар че по времето на Омир арабските езикови заемки са били невъзможни, все пак е изкусително да включиш най-популярното местно ястие в ежедневието на древните богове.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах