Старият навик да посрещаме Нова година на пълни маси и с пълни стомаси се затвърди покрай Ковид-пандемията, която ограничи събирането на много хора по площадите. Нито концерти на открито, нито празнична заря от общината – остана само телевизионната програма и пиратките от пазара.
Традицията повелява още да се гледа напоително това, което телевизиите са направили, а после също така напоително да се критикува. Тази част от традицията ще спазим и ние. Защото новогодишните телевизионни програми са „черешката на тортата“ за целогодишното тв творчество.
Трите национални телевизии се постараха да изразят в новогодишните шоу програми базовите си концепции. Стана съвсем ясно – нито една от тях не смята зрителите си за особено претенциозни. Представата на сценариста-режисьор Димитър Шарков за забавление е сведена до два полюса (относително противоположни) – Софи Маринова и Васил Найденов. И двамата изпълнители гостуваха и на трите телевизии по едно и също време. Това неочаквано клониране беше най-точният разрез на интересите на българския телевизионен зрител – чалга и/или естрада. Авторите на новогодишните програми са внимавали да не излязат от щампите, за да не пристъпят в рискови територии. Толкова силно са се старали, че БНТ практически е повторила програмата си от посрещането на 2021 г., Би Ти Ви е направила преговор на най-популярните си сериали и формати, а Нова тв е заковала Димитър Рачков като тотем на концепцията си за комерс през годините.
Изненади не бяха предвидени. В „Световна щръклица“ по БНТ Димитър Шарков е повторил едни и същи скечове с едни и същи актьори в една и съща атмосфера. Дотолкова е налагал предходния сценарий върху новия, че си е позволил дори да замени Татяна Лолова, която в последното си участие в новогодишна програма преди година изигра едновременно три образа. Този път екранното клониране бе възложено на Кръстю Лафазанов. Професорските „смешки“, втръснали още преди 30 години, когато бяха модерни, бяха изиграни отново от Любо Нейков и Теодор Елмазов. Толкова е куцало въображението на сценариста, че Албена Михова и Филип Аврамов отново носеха кокошка на сватба, както в навечерието на 2021 г. Дори танците, този път възложени на Музикалния театър, бяха същите – особено канканът в стил „вея си с пола, че ми е топло“. 2021 година посрещнахме с нетипичен Орлин Горанов в носия, а 2022-а – с абсолютно нелеп Алфредо Торес в потури и елек с гайтани.
Не бяха променени и сексистко-расистките внушения, характерни от памтивека за тези шоупрограми. „На всеки от нас му се иска поне веднъж да гръмне жена си“, изрече на майтап в ефира актьорът Теодор Елмазов, малко след новините, в които разказват за поредната убита от партньора си жена. Пародиите с роми явно винаги стоят в чекмеджето на дежурния БНТ-сценарист, за да бъдат извадени преди поредната Нова година. Албена Михова си припомни образа на стара циганка с всички типични клишета, отработени от десетилетия.
Би Ти Ви заложиха на стандартния формат на „Шоуто на Николаос Цитиридис“ – беззъбо, безвкусно, напълно предвидимо. Водещата Ивет Лалова, предвиждана като изненада на вечерта, се справи прилично за нетипичната си роля, но Цитиридис явно още не е овладял собственото си студио. В старанието си да бъдат избегнати всякакви теми, които могат да се тълкуват като политически или злободневен намек, сценаристите на Би Ти Ви въртяха семпли смешки и лафчета като „Името на Гого Лозанов като евреин – Синегого Лозанов“ или „Какво казва Майкъл Джордан, когато го ядосат? – Баскетболи ме“.
Димитър Рачков в Нова тв бе истински безцеремонен. Още първият номер в „Новогодишна Рачковица“ съдържаше вулгарни задявки от типа:
„Яж моя бахур, яж моя праз, аз съм твоят Дядо Мраз”.
Самият Рачков като център на цялата програма не успя да надскочи или насочи в друга посока обичайното звучене на „Шоуто на Рачков“. И въпреки ярката повърхностна пъстрота на предаването, то просто повтори направеното през двата сезона, в които съществува – покани лесно разпознаваеми лица, постави ги на диванчето, насочи прожекторите към тях и остави зрителя да се радва на незадълбочените разговори с не особено интересни послания. Дори театралната потпура, изпълнена от Мариус Куркински, която в друг контекст вероятно би била интересна, в тази атмосфера звучеше в клишето за снахи и свекърви, хумор тип „Комиците”.
Попфолк, естрада и малко поп, но не повече от Графа – с това нахраниха телевизиите привикналите на сурогати зрители. Сервитьорите бяха антагонисти на добрия вкус, ястието – още от същото. В тигана е хвърлен рейтингът, пряко обвързан с очакванията на аудиторията, а тя – дори да е твърде млада, за да помни Хачо Бояджиев и балета на ГДР – продължава да сравнява новогодишната програма с телевизионните полуфабрикати от 80-те.
Новогодишните програми са аналогът на мазните манджи на трапезата, това си го знаем отдавна. Концертите след това трудно могат да заличат усещането за тежест в ума, подобна на тежестта в стомаха. Интелектуалният холестерол, трупан през годините, вече дава отражение на общото състояние на колективния разум. И едва ли има шанс нещо да се промени съществено, дори да се сменят сценаристите. Всъщност, както винаги и навсякъде.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение