Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Чочо Попйорданов с първа изложба, посмъртно

Цял живот щуротии, събрани във фотографии, документи, рецензии и интервюта

Чочо Попйорданов (1964-2013) - Чочо Попйорданов с първа изложба, посмъртно

Чочо Попйорданов (1964-2013)

Чочо Попйорданов, преминал като комета пред очите на зрителите, своите близки и приятели, ще получи в края на тази седмица още едно признание за любов – посмъртен „Икар“ за чест и достойнство. Днес ще видим образа и мислите му в изложба на открито – в Градската градина пред Народния театър, на чиято сцена е преживял някои от най-вълнуващите си мигове като актьор.

Около фонтана, където преди 3 години вероятно се е разхождал преди спектакли, разговарял е и пламенно жестикулирал, Съюзът на артистите ще нареди табла с откъси от живота му – фотографии, документи, рецензии, интервюта. Преди 3 години Попйорданов неочаквано си отиде, но за него приятелите казват, че е постигнал целта на съществуването – да обичаш и да бъдеш обичан. Изложбата пред Народния театър ще покаже неговите красиви изблици на любов – на сцената, екрана и в живота. Чочо не беше послушен, беше луда глава, щурчо, силно любеше и мразеше, хвърляше се презглава да брани онези и онова, в което вярваше – защото всичко, което правеше, беше от сърце. А то беше голямо.

izlojba-a

Попйорданов беше открит и пред медиите. Пред тях понякога се кълнеше публично, че ще я кара по-кротко, „че повече няма да прави така“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Не, послушно момче никога няма да стана, в това можете да сте сигурни. Но можете да сте също толкова сигурни, че ушите ми са увиснали като на етиопец от обици, от примери за моите грешки – каза той в интервю пред „Труд“ преди 6 години. – Щуротията си е моя природа, докато имам енергия, не мога да я премахна. Мога обаче да стана по-кротка немска овчарка. Но не и изстискан лимон. Искам да бъда по-отговорен към хората около себе си.

Вече не мога да се хвърлям във всичко – не говоря само за професията, но и в чисто нормален, житейски план. Не всичко може да се изяде и изпие на този свят. Не всичко може да бъде наше, нито пък е необходимо. И е хубаво човек поне за миг да спре. Психическото и физическото претоварване в актьорлъка е огромно, разхвърляш се на много места, носиш сто дини под мишница, защото имаш енергия, можеш, пък ти трябват и пари и т. н. Същевременно в малкото свободни часове, които ти остават, трябва да избиеш емоцията и напрежението, да се разтовариш от всичко това, което те заобикаля. Няма да изброявам начините, по които всеки избира да избива чивия, но в крайна сметка тази пружинка може да се скъса и да ти дойде отникъде изведнъж. И когато прочетеш в очите на близките си, че страдат, защото с теб се случват неща, които изведнъж обръщат живота ти, си казваш: Защо трябва да причинявам освен на себе си и на хората около мен такава болка? В един момент се задейства механизмът за самосъхранение. Не се ли стреснеш сам, нищо не може да те стресне.“

Чочо казваше, че най-голямото отмъщение е да обичаш врага си. И често цитираше своя професор Крикор Азарян:

„Животът е най-хубавото и ценно нещо.“

Днес и двамата отсъстват физически, но присъствието им чрез останалите след тях е осезателно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах