Вселената е изумително огромна. В Млечния път има повече от 100 милиарда звезди, а във видимата част от Космоса – над трилион галактики – и това е само в малката част от Вселената, която можем да видим. Дори ако обитаемите светове са рядкост, чистият им брой – при толкова много планети, колкото звезди, а може би и повече – предполага още много живот, освен този на Земята. И така, къде са всички? Защо мълчат и се крият? Как така досега не сме уловили нито един стигнал от други цивилизации? Това е Парадоксът на Ферми – Вселената е голяма и стара, време и пространство за развитие на интелигентност има много, но доказателства – няма.
Отговорът на въпроса дали сме сами във Вселената зависи от това дали интелигентността е вероятен резултат от естествения подбор, или невероятен. По дефиниция вероятните събития се случват често, невероятните събития се случват рядко – или веднъж. Еволюционната ни история показва, че много ключови адаптации са били уникални, еднократни събития и следователно са силно невероятни. Нашата еволюция може би е била като голямата печалба в лотарията… само че много по-малко вероятна.
Палеонтологът и еволюционен биолог Никълъс Лонгрич от Университета Бат (Обединеното кралство) твърди, че човечеството може да се окаже единствената интелигентна цивилизация във Вселената. Той говори за своите открития пред изданието „The Conversation“.
Според учения, много значителни еволюционни придобивки, включително многоклетъчността, фотосинтезата и интелигентността, са били уникални и следователно малко вероятни събития в историята на развитието на живата природа. Понякога живи организми, принадлежащи към различни групи, развиват сходни анатомични структури, като очи, крака и челюсти, както и обтекаема форма на тялото при морски животни. Това сближаване на характеристиките се нарича „конвергентна еволюция“ и се случва при организми, живеещи в сходни екологични условия.
Но конвергенцията на сложните органи се случва само в живите организми от една група – Eumetazoa, или истинските многоклетъчни. Тук влизат всички видове животни с многоклетъчна структура, симетрия, храносмилателни органи, мускули и нервна система. В тази група са известни много примери на конвергенция, като появата на сложно тяло също се оказва уникална. Освен това в хода на еволюцията на Eumetazoa стават и други събития, които в тази група повече не са се повтаряли: поява на вътрешен скелет, полово размножение и развитие на интелект.
Представете си, казва Лонгрич, че появата на цивилизацията зависи от поредица от седем малко вероятни иновации – произходът на живота, фотосинтезата, сложните клетки, сексът, сложните животни, скелетите и самата интелигентност – всяка с 10% шанс да се развие. Коефициентът за появата на интелигентност става 1 на 10 милиона.
Но сложните адаптации може да са още по-малко вероятни. Фотосинтезата изисква серия от промени – в протеини, пигменти и мембрани. Евметазойските животни развиват множество анатомични иновации (нерви, мускули, усти и т. н.). Така че може би вероятността от появата на всяка от тези седем ключови иновации е по-малка от 1%. Ако е така, интелигентността има шанс да се развие само в 1 от 100 трилиона обитаеми свята. А ако обитаемите светове са рядкост, тогава ние може да сме единственият интелигентен живот в галактиката или дори видимата вселена, смята Лонгрийч.
Ако не минава и ден, без да ни отворите...
Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение