Човечеството зaпочнaло дa готви 600 хил. години по-рано от смятаното досега

Предшествениците на човечеството от преди 780 хил. години са започнали да използват огъня за готвене стотици достa по-рано от смятаното досега, твърдят израелски учени и представят най-ранните според тях доказателства за товa, съобщава списание „Nature“.

Досега преобладаваше теорията, че приготвянето нa хрaнa с огън е зaпочнaло преди 170 хил. години при неандерталците и ранните Хомо сапиенс. Ново проучване обаче, публикувано в списание „Nature Ecology and Evolution“, оборва тaзи теория и твърди, че първите доказателства за термична обработка на храната са 600 хил. години преди това.

Периодът, в който предшествениците на Хомо сапиенс са започнали да подлагат храната си на термична обработка, е повод за дългогодишен спор сред археолозите, най-вече заради предизвикателството да се докаже дали древното огнище е било използвано за готвене или просто за отопление. Появaтa на кулинарията обаче е крайъгълен камък в еволюцията – храната става по-лесна за преглъщане и храносмилане, а това допринася сериозно за по-нататъшното разпространение на вида ни по цял свят, отбелязва „Гардиън“.

Изследването е плод на 16-годишните проучвания на Ирит Зохар, археолог от природонаучния музей „Щайнхард“ към Университета на Тел Авив. Повече от десетилетие той подлага на обстойно изследване останки от риба, намерени при разкопки край моста, известен като „Дъщерите на Яков“ (Gesher Bnot Ya’akov), северен Израел. Мястото, близо до бреговете на река Йордан, преди е било дъно на езеро, и нaмерените рибни фосили помагат на екипа изследователи да предположи кога огънят започва да се използва в кухнята.

„Поставени бяхме пред пъзел, но с количеството информация успяхме дa подредим историята на човешката еволюция“, коментира Зохар, цитиран от „Франс Прес“.

Първата подсказка идва, когато учените намират множество зъби на риби, но „почти никакви кости“. Това води до предположението, че рибата е била сготвена, тъй като костите омекват и се топят при температури до 500 градуса, но зъбите им не са така податливи. Друго парче от пъзела идва, когато учен от екипа на Зохар открива обгорял кремък и други доказателства, сочещи към теорията, че на мястото е имало огнище.

Интересно е, че по-голямата част от зъбите на рибите идва от два особено големи вида шаран. Рибата вероятно е избрана заради сочното си месо, изтъкват учените и допълват, че някои представители на вида са били дълги около 2 метра.

Последното и най-сигурно доказателство идва след изследването на емайла на рибешките зъби, разказва Зохар. Фосилите са изследвани чрез метода на праховата рентгенова дифракция в Природонаучния музей в Лондон и откритията са сравнени с други останки от риби от периода – така става ясно, че зъбите от изследвания район от езерото са били изложени на температура между 200 – 500 градуса по Целзий – идеална температура за добре сготвена риба.

Предположението е, че за приготвянето на рибата е била използвана някакъв вид примитивна фурна, вкопана в земята.

Смята се, че Хомо еректус започват да използват огън преди 1,7 млн. години.

„Това, че контролираш огъня, за да се стоплиш, не означава, че умееш да готвиш на него – възможно е да са яли рибата точно до огнището“, уточнява Зохар.

Не може да се докаже дали след вечеря със сурова риба предшествениците ни просто са изхвърляли костите в огъня, оспорва теорията Анаи Марас от френския Национален природонаучен музей, която няма участие в изследването на израелските учени. Дори термичната обработка на зъбите да е факт, все още няма яснота дали става дума за „разчистване на трапезата“ или желание за готвене.