Човекът дълбоко под повърхността

Възможно ли е да загубиш приятели заради това, че не харесваш тяхната любима партия?

Възможно ли е да загубиш хора, които си смятал за близки заради това, че не харесвате едни и същи световни политици?

Възможно ли е да сте готови да застреляте някого само заради това, че той не харесва Обама, докато вие не харесвате Путин?

Възможно ли е да сме задвижени от черното гориво на омразата и да си мислим, че захранвани от такава енергия ще отиваме напред и нагоре?

Не ми пука какви сте – леви, десни, фенове на Путин или Обама, на Меркел или Уго Чавес, на Чомски или Айн Ранд.

Не ми пука дали сте от Левски или ЦСКА.

Човек е това, което се намира под повърхността. Някой ден някой ваш „политически враг“ ще ви спаси от обир, или пък ще ви подаде ръка, за да слезете от автобуса.

И тогава – в този момент – вие ще разберете, че цял живот ви е мързяло да мислите и понеже ви мързи да мислите, се поддавате на оная черна твар, омразата…

Но тогава вече няма да имате приятели, защото те, приятелите ви, ще ви мразят, както и вие тях, без да помните защо.

А онези, които са ви накарали да се мразите, ще карат новите си скъпи коли и ще ви се смеят.

Спрете да харесвате огледалото. Красотата е в това, че сме различни!