Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Човекът Петнайсети септември

Първи учебен ден във варненско училище. Снимка: БГНЕС - Човекът Петнайсети септември

Първи учебен ден във варненско училище. Снимка: БГНЕС

Сега, като изписвам „петнайсети септември“, в съзнанието ми е не средата на деветия месец от годината, а нещо съвършено друго – одушевено, живо и зримо, сякаш е човек. И този човек – Петнайсети септември, седи пред училището и чака мен – някогашното момче. Чака и други. Може би този човек е чистачката, която биеше звънеца, оня звънец с пиринченото езиче. Или директорът на училището, който говори по микрофон, или учителката, която хем ни е прегърнала, хем ни е завила с ръцете си.

Някога на петнайсети септември не тръгвахме на училище, а на бригада. Най-често беряхме ябълки. И сега си мисля, че никак не е случайно да береш ябълки през септември. Честно казано, се радвах, че не учим, защото ваканцията отиваше до октомври. Уж училище, а пък берем ябълки.

Сега, много години по-късно, аз вече не съм ученик, а учител. Иска ми се да си представя, надявам се, че съм и човекът Петнайсети септември. И като не мога да завия учениците с ръцете си, поне да им кажа следното:

Ние беряхме ябълки, вие гледате голямата нахапана ябълка на компютъра. Гледайте я, но идете и под някое ябълково дръвче, в някоя ябълкова градина.

Ние гледахме през прозорците, вие спрете да си гледате непрекъснато в телефоните. Гледайте се в очите и си приказвайте. И ако можете, говорете си без слушалки в ушите.

Ние се страхувахме да не паднат кюнците на печката в класната стая, вие гледайте пушекът от информация и от всичко друго, което дими, да не ви замъгли очите и ума.

Ние често изяждахме по някой шамар в училище и ни дърпаха ушите. Вие гледайте животът да не ви издърпа ушите така, че да се чудите къде сте.

Ние трудно се обяснявахме в любов, вие се пазете от любов, която непрекъснато се обяснява. Ще ви го кажа простичко – любовта е гола, но е хубаво да има и дрехи.

И най-важното – който ви казва, че учението е само забавление, игри и приятно прекарване, ви лъже и не ви обича. Като чуете, че „в училище много се забавляваме“, нещо не е наред.

И накрая – най-трудното нещо в света е петнайсети септември и училището. И най-сладкото. До следващата учебна година.

Послепис: През 1982 година са избрали компютъра за човек на годината. Дано тази година не изберат човек за компютър на годината.

Нашият човек е Петнайсети септември. Нашите хора са всички, които са в двора на училището.


Учител по български език и литература в 105-о СУ „Атанас Далчев“ в София, поет.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС