Човекът Петнайсети септември

Сега, като изписвам „петнайсети септември“, в съзнанието ми е не средата на деветия месец от годината, а нещо съвършено друго - одушевено, живо и зримо, сякаш е човек. И този човек – Петнайсети септември, седи пред училището и чака мен – някогашното момче. Чака и други. Може би този човек е чистачка...