Човекът зад маската на Мандалореца

Колко са актьорите, които могат да направят впечатление, без дори да показват лицето си пред камера? Още по-малко са готовите да делят славата с чудато създание, което владее Силата… и сърцата на милиони зрители. Откакто сериалът „Мандалорецът“ тръгна през 2019 г., публиката разсъждава над основно два въпроса: що за чудо е бебето Йода и как изглежда Дин Джарин, неговият осиновител. Мандо не сваля шлема си, случвало се е по принуда – за пръв път видяхме лицето му в последния епизод на първи сезон, а във втория сезон го виждаме и в една особено вълнуваща сцена. Кой всъщност е човекът зад маската на Мандалореца?

45-годишният Педро Паскал е роден през 1975 г. в Сантяго, Чили, в семейството на лекар. Пълното му име е Хосе Педро Балмаседа Паскал. Скоро след раждането му семейството му получава политическо убежище в Дания заради военната диктатура на Пиночет в родината му. Бягството им се налага заради роднински връзки с опозиционер – братовчед на майка му е Андре Паскал Алиенде, свещеник и отявлен революционер. По време на престрелка със силите на Пиночет Андре бил ранен и потърсил подслон в дома на Паскал. Освен покрив, свещеникът получил и първа помощ от доктор Хосе Балмаседа. Но по-късно все пак бил заловен от силите на режима и по време на разпит издал имената на всички хора, които са му помогнали – сред тях и бащата на Паскал. Така семейството попада в „черния списък“ и напускането на родината става наложително.

Малкият Педро тогава е на три и казва, че си спомня смътно този период. Помни обаче гнева си, че в стаята на по-малката му сестра било пълно с оръжия. Семейството не остава в Дания за дълго и Педро отраства в различни краища на света – за кратко живее в Сан Антонио, Тексас, и в Ориндж Каунти, Калифорния, преди да се установят в Ню Йорк през 1993 г. Винаги бил „новото дете“ в класа и квартала и за да преодолее чувството на самота и остракизъм, развил нестандартно хоби. Обичал да чете пиеси и класически романи и интересът му към актьорството възникнал естествено. За влечението му към филмите допринася много и баща му, който бил страстен киноман и водел семейство на кино поне веднъж седмично. Педро постъпва в Училището по изкуства на Ориндж Каунти, по-късно се усъвършенства в училището по изкуства „Тиш“ към нюйоркския университет, популярно в индустрията като една от образователните институции с най-високи изисквания към кадрите си.

Успехът не идва бързо и веднага. Паскал получава малки роли в сериали като „Бъфи, убийцата на вампири“, „Закон и ред“, „Менталистът“, „Добрата съпруга“. Първият му пробив идва през 2011 г. с образа на принц Оберин Мартел в „Игра на тронове“, където зрителите го свързват основно с чар, цинизъм и жестокатата му смърт от сър Грегор Клегейн – Планината. Следва ролята на агент Хавиер Пеня в „Наркос“ на „Нетфликс“.

Педро Паскал в „Игра на тронове“. Снимка: HBO

Голямата популярност идва с ролята на ловеца на глави Дин Джарин, който следва Пътя на Мандалор и непрекъснато носи маска, (почти) винаги запазва хладнокръвие и остава в сянката на дългоухото дребно създание.

Тъкмо предположението, че малкият Грогу ще допадне на зрителите, е основният аргумент на Паскал да приеме ролята на мистериозния междугалактически ловец на глави, твърди актьорът пред „Ентъртейнмънт Уикли“. Изданието го определи за „Творец на годината“ за 2020 г.

„Това е причината да приема предложението за сериала – казва той пред Чанселор Агард, кореспондент на списанието. – Знаех, че Детето най-вероятно ще накара хората да се влюбят в продукцията.“

Ролята на Мандалореца може да изглежда фасулска работа за някои, но това е едно от големите предизвикателства в кариерата на Паскал, казва актьорът. Струва си да се отбележи, че той всъщност не говори под маската, всички негови реплики са записвани след края на снимките. Ако сте го гледали в „Добрата съпруга“ и в „Игра на тронове“, вероятно сте забелязали, че той играе предимно с тялото си, отбелязва Агард. Задачата е с повишена трудност за него предвид не само заради изискванията за семпъл арсенал на движения, но и на говор.

„Дори не съм сигурен, че бих бил способен да го направя, ако нямах опит на снимачната площадка –  не знаеш как да се позиционираш, как физически да се ограничиш и да разкажеш история с един жест, поза или много, много, много специфична интонация на гласа“, казва той и отбелязва, че неговите „бащи“ в „Мандалореца“ – шоурънърът Джон Фавро и изпълнителният продуцент Дейв Филони – много са му помогнали да се въплъти в ролята.

Сред най-приятните за него хора на снимачната площадка е комедиантката Ейми Седарис, дала образ на Пели Мото, механик от Татуин, която с помощта на верните си дроиди поправя кораба на Мандо:

„Преследвах я наоколо като кученце. Казах ѝ: „Хей! Няма да се отделя от теб, докато не приключиш със снимките“. И тя нямаше нищо против. Обичам Детето – то е наистина много сладко – и е удивително да го видиш в действие, но любимото ми нещо винаги ще бъде някой да те накара да се засмееш толкова силно, че да си наплюеш каската“.

Мандалорецът и бебето Грогу. Снимка: „Дисни +“

Тъкмо този човешки контакт е онова, което особено липсва на актьора по време на карантината. Докато снима „Мандалореца“, той живее сам в Лос Анджелис и единственото му забавление е когато се чува с колегите си онлайн. Сутринта на 8 ноември поводът е победата на Джо Байдън и Камала Харис на президентските избори в Америка, когато Паскал празнува резултатите с Оскар Айзък и компания.

„Викахме и подскачахме, танцувахме и плакахме – припомня си той. – Арогантно направих скрийншот на всичко и дори ги споделих, за да мога да заявя: „Аз съм част от това!“.“

Възхищението му от хората около него се засилва в пандемията. Преди да отлети за Будапеща, където Паскал снима „Непоносимата тежест на огромния талант“ – екшън комедия за разорения фикционален актьор Никълъс Кейдж – той разчита на подкрепа от близките си приятели. В първите седмици на локдауна компанията всяка събота си организира социално дистанцирана „пица вечер“.

„Приятелите, които ми помогнаха да премина през това, са всичко за мен – споделя той. – Имам стари приятели и нови приятели, които бяха като мои родители през това преживяване. В момента се чувствам гузен, че не съм в Щатите с приятелите си в това сложно време, но и съм благодарен, че успях да се отделя от стреса.“

Тъкмо връзките с близките му хора дефинират успеха за него.

„Искам да се уверя, че взаимоотношенията ми с хората са наред, искам и занапред да намирам смисъла от връзката си с тях и не искам задължително да бъда свързван с търсенето на роли и изкарването на много пари“, споделя той.

Педро Паскал на премиерата на „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ в кино в Холивуд през 2019 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Но твърди, че не би отказал финансовата стабилност, която професията в момента му предлага – през 2020 г. му предстоят още проекти. Паскал се превъплъщава в злодея Максуел Лорд във филма „Жената чудо 1984“ на Пати Дженкинс, който предстои да гледаме по Коледа. За вдъхновение в някои от сцените му служел Никълъс Кейдж, с когото си партнират в „Непоносимата тежест на огромния талант“.

През 2021 г. актьорът се връща на страната на добрите с ролята на остаряващ баща в драмата „We Can Be Heroes“ (Може да бъдем герои) на Робърт Родригес. Заглавието на продукцията отразява и надеждите на Паскал за предстоящата година.

„Ако страхът може да остане на заден план и да не бъде основен персонаж в живота ни, това ще бъде чудесно“, казва актьорът.

Вижте още: „МАНДАЛОРЕЦЪТ“ ВСЕ ПО-ДОБЪР, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ОТДАЛЕЧАВА ОТ „МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ“