Човекоядец

Легендарна пиеса се завръща след броени дни на столичната драматична сцена. „Човекоядката“ на Иван Радоев излиза премиерно на 17 октомври в Малък градски театър „Зад Канала“. Христо Мутафчиев ще даде плът на демагога Топузов, в чийто образ тоталитарният диктатор Тодор Живков търсеше себе си навремето. Дали при липсата на онази дързост и страх публиката ще аплодира трупата така, както и през 1978 г.?

Коя е Човекоядката? Така бившият партиен функционер другарят Топузов нарича цветнокожа медицинска сестра и плаши с нея обитателите в приют за овехтели души, емоции, мотиви, амбиции… Човекоядецът всъщност е той, мрачното животно в малката галактика на старческия дом, в който се развива действието в пиесата.

В малкия салон на „Зад канала“ ще се запитаме защо бягаме от свободата си, защо очакваме друг да мисли вместо нас, защо си измисляме идоли и месии, на които да се кланяме.

Първият Топузов в историята на столичния театрален живот се нарича Тодор Колев. Той живее в този образ 10 години и излиза пред публиката в Театър „София“ около 500 пъти. В състава са още Доротея Тончева и Илка Зафирова (единствената, която играе и в новата постановка), които се редуват в образа на Нямата Йота. В ролята на Човекоядката играе цветнокожо момиче от Сенегал Фани Фагир, която следва медицина в София. Студентката почти няма реплики. Режисьорът Младен Киселов по-късно се жени за „човекоядката“ и двамата заминават да живеят в САЩ.

Спектакълът предизвиква огромни проблеми на създателите си заради твърде дръзките паралели с тоталитарната действителност и най-вече с Първия. Два месеца след премиерата на „Човекоядката“ пристига Тодор Живков. В началото публиката е сдържана заради присъствието на вожда. Фантастичната игра на сцената обаче увлича зрителите и те започват да реагират на всяка смешна реплика с бурни аплодисменти. Павел Писарев, зам.-министър на Людмила Живкова, присъствал на представлението, и след години разказва, че Живков му подхвърлил: „Повечето от зрителите са младежи. Дайте да ръкопляскаме и ние, та всички да видят, че харесваме пиесата…“

В автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ Тодор Колев пише, че малко преди премиерата директорът Кольо Георгиев го извикал и пред Иван Радоев му казал: „Тодоре, не се сърди, обаче и по протокол, и според хората, отговарящи за срещата… Трябва да разбереш, ти си умен човек… Тази вечер не можеш да бъдеш поканен на масата на Тодор Живков.“ Тодор Колев реагирал бурно и казал, че няма да присъства на банкета, никой не можел да го задължи. Двамата го убеждавали да не върши глупости, непременно да дойде на банкета и да седне където реши, но не и при Живков.

„Додето се разгримирам, всички бяха седнали, – казва в книгата си Тодор Колев. – На официалната маса – Татяна Лолова, Коста Цонев и Невена Мандаджиева, последните двама въобще не участваха в пиесата. Смятаните за по-първи артисти. И ръководството – директорът и драматурзите. И аз се оглеждам, оглеждам, мама му стара, навалица, имаше и някакви навлеци, странични хора – така, там да са. Протокол не, ами протокол! Оглеждам се пак и виждам свободно място, може би единственото, точно до самата врата на кухнята. И нали съм работил по всякакви заведения, виждам, че са дошли келнери от Руския клуб, които ме познават. Те влизат, излизат, носят чинии, минават покрай мен. Един от тях ме зърна и ме попита: „О, ти ли си? Какво правиш тук, бе?“ Наистина какво правех там?“

Тодор Колев в сцена от „Човекоядката“

Тодор Живков харесва пиесата. Писарев твърди, че един ден при Първия отиват драматургът Драгомир Асенов и поетът Георги Джагаров и му казват, че и те могат да напишат антинародни и антикомунистически пиеси като Иван Радоев. Започват да му тълкуват пиесата и да го убеждават, че той е прототипът на другаря Топузов.

Няколко дни по-късно във в. „Отечествен фронт“ излиза неподписана статия, която съсипва „Човекоядката“. Поезията на Радоев е похвалена, но е отбелязано, че той не бива да се занимава с драматургия, защото нищо не разбира от нея.

Следва редакция на пиесата. Трупата играе спектакъла пред един-единствен зрител – Павел Писарев, който си води записки и отбелязва всички детайли в играта на Тодор Колев, в които той имитира Живков – повдига се на пръсти, ръкомаха като него… Иван Радоев се съгласява със забележките. След това тушират детайлите и спектакълът оцелява, защото имало опасност да бъде свален, можело да има и последствия за актьорите.

Дали ще видим днес някой от първите мъже в държавата в образа на Топузов? Някой, когото Мутафчиев да осмее така, както навремето Тодор Колев – Живков? Може би е време театърът да заеме по-дръзка гражданска позиция – такава, за която преди години последствията са били жестоки. Защото последствия би трябвало да има и днес – не за артистите, а за човекоядците във властта.

„Човекоядката“ Прея на преден план

Освен Христо Мутафчиев в състава на „Човекоядката“ влизат още Илка Зафирова, Светлана Янчева, Ирини Жамбонас, Василена Атанасова, Албена Михова, Филип Аврамов, Петър Калчев, Евгени Будинов, Петър Калчев и Христо Пъдев. В образа на Човекоядката ще видим отново тъмнокожо момиче – певицата Прея Осасей, позната от „Музикална академия“.