Чудесата на Боян Радев, изложени в Двореца

От началото на месец август Националната галерия представя изложба-чудо – 90 живописни произведения (и една рисунка с молив) от колекцията на Боян Радев. В залите на Двореца са събрани картини на автори, творили от 30-те докъм 80-те години на ХХ век, които на практиката изграждат облика на българската живопис.

Чудесата в тази информация са повече от едно. Пътят на Боян Радев до позицията му на един от най-големите ни колекционери на изобразително изкуство започва (не в художествени училища и артколежи, а) от каруцата и рудника и след като минава през спорта и две олимпийски титли по борба през 1964-та и 1968-а, продължава в системата на МВР. Това, разбира се, е чудо, но още по-голямо чудо е, че освен на изкуство от ХХ век, Боян Радев се оказа и един от най-големите колекционери на исторически ценности. Обявен е за дарител № 1 на Националния исторически музей, където също както и в Националната галерия, има зала, наречена на неговото име.

Може би един ден ще научим повече за естеството на тези истински чудеса, засега ни остава да се надяваме, че един ден поне най-добрата част от тази колекция (и други подобни) ще бъде общодостъпна и там, където ѝ е мястото.

А дотогава, в шест от залите на Двореца можем да разгледаме избрана част от нея. От някои автори, като Султана Суружон или Жорж Папазов, ще видим само по едно произведение, но те са по-скоро изключение. Повечето художници са представени с по четири-пет-шест картини – и в развитие. Стоян Венев например претърпява такова развитие в посока на наивизма, с който го познава широката публика, че неговите платна „Дамски портрет“ и „Натюрморт“ изглеждат като работи на двама различни автори. Любопитно е да се видят и промените в стила на Давид Перец – как само за пет години от академизма (демонстриран в дипломната му работа през 1933 г.) до „Пейзаж“ от 1938-ма вече не остава нищо.

Стоян Венев, „Ръченица“. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славйков

Стоян Венев, „Дамски портрет“. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славйков

От най-популярните имена в българската живопис от ХХ век в шест от залите на втория етаж на Двореца с по няколко произведения са представени още Златю Бояджиев, Васил Бараков, Бенчо Обрешков, Елиезер Алшех, Иван Ненов, Любен Гайдаров, Илия Петров, Карл Йорданов и много други, които изграждат облика на българското изкуство през ХХ век.

Златю Бояджиев „Бараците“ – Васил Бараков, Давид Перец, Златю Бояджиев, 1964 г. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славйков

От показаните картини се вижда колко разнообразни и еклектични са художествените предпочитания на Боян Радев. Единственото, което обединява автори като Илия Петров, Любен Гайдаров, Иван Ненов, Златю Бояджиев… е, че заедно рисуват голямата картина на българската живопис през ХХ век. И все пак липсват знакови имена, за да бъде колекцията представителна. Но тя и няма такива намерения – основният ориентир на Радев при събирането ѝ са били личните му вкусове.

Изложбата, с която Боян Радев отбелязва 50-годишнината от спечелването на втория си златен медал от Олимпийските игри в Мексико през 1968-а, ще остане в залите на Двореца до 11 ноември 2018 г.

Иван Ненов, „Край морето“, 1936 г. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славйков

Давид Перец, „Пейзаж“, 1938 г. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славйков

Давид Перец „Етюд“ (дипломна работа), 1933 г. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славйков

Жорж Папазов, „Композиция“. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славйков

Илия Петров, „Портрет на момче“, 1948 г. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славйков

Георги Павлов – Павлето, „Автопортрет“, 1930 г. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славйков

Васил Стоилов, „Пейзаж“. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славйков