Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Чудесата на Св. Димитър в нашите земи

В българското православие иконите представят светия мъж да убива Василий II Българоубиец, а в гръцкото убива българския цар Калоян

Мозайка от XIII 
в., изобразяваща Свети Димитър от Михайловски златнокуполен манстир в Киев, Украйна - Чудесата на Св. Димитър в нашите земи

Мозайка от XIII в., изобразяваща Свети Димитър от Михайловски златнокуполен манстир в Киев, Украйна

Св. Димитър Солунски Чудотворец, когото днес празнуваме днес, е особено важна личност в християнската ни традиция, а историята му е свързана с нашите земи.

Той принадлежи към групата на светците воини, силно почитани в православието и на Балканите и дали имената на по-голямата част от българските мъже и жени днес и в миналото. Счита се, че е роден през 270 г. в християнско семейство, като житията му определят благороднически произход – баща му бил проконсул на областта с център Солун. Загива през 306 г., при последните големи гонения срещу християнството, организирани от родения в Сердика (София) император Галерий.

Императорът го бил назначил на висок военен пост и му наредил да преследва християните, обаче Димитър правел точно обратното – покровителствал ги и насърчавал. Недоволен, Галерий поискал от него да се откаже от вярата си, хвърлил го в тъмница, но Димитър упорствал, а пък оръженосецът му Нестор, с благословията на светия мъж, излязъл на арената и победил убиеца на много християни – прочутия борец Лий. Това извънредно разгневило императора, който наказал Нестор с обезглавяване, а Димитър бил прободен с копие.

Само няколко години по-късно Галерий прекратил преследванията на християните с прочутия Едикт на Толерантността от 311 г., останал в историята и като Сердикийски едикт. В новите условия на веротърпимост култът към Димитър бързо набрал популярност. Повечето учени са на мнение, че първоначално негов център бил Сирмиум и че именно там загива мъченически светецът. През 441 г. Атила превзел града и ромеите преместили главната военна база в Солун, което утвърдило града като главен център за поклонението пред паметта на св. Димитър. В средата на V век бил издигнат и прочутия до днес храм на негово име, който заедно с Ротондата на Галерий е сред главните забележителности на града. В храма се съхраняват и чудодейно откритите по време на строежа мощи на светеца, които от началото на XI век започнали да отделят и миро, за което събитие през 1040г. първи съобщил хронистът Йоан Скилица. В същия този период св.Димитър бил определян и като светец-покровител на кръстоносците, въпрос, който бил обсъждан между император Алексий I Комнин и Боемунд Антиохийски.

Св. Димитър, като патрон и закрилник на Солун, извършил множество чудеса и спасил града нееднократно от чумни епидемии и от превземане. В началото на VII век архиепископ Йоан съставил първата книга от „Чудесата на св. Димитър Солунски“. Чудесата всъщност представляват главно неуспеха на многобройните аваро-славянски обсади, в които като правило участвали и подчинените на аварите прабългари-кутригури. Макар и неуспешни, обсадите променили изцяло етническия състав на района около града – там се заселили плътно славянски групи, а във втората половина на VII век се появила, макар и за кратко, държавата на Кубер, която имала аспирации към Солун и направила опит да го завладее.

Несъмнено най-тачено било „чудото“ с убийството на българския цар Калоян през 1207 г., възвеличено в сцената на прословутата икона, наложила се като иконографски тип от XVI век нататък. Димитър е представен на червен кон като от Апокалипсиса, пронизващ победения враг – Калоян – с копието си.

Гръцка икона на Св. Димитър с българския цар Калоян под копитата на коня

В българското православие обаче същата сцена представя светия мъж да убива Василий II Българоубиец или османски турчин, а в руската традиция – татарин (Св. Димитър е покровител на династията на Рюриковичите).

Българска икона от 1824 г. със Св. Димитър, който убива с копие гладиатора Лий, облечен в османски стил

В Средновековието Димитър е и почитан и във връзка със земеделието и овчарлъка, особено в Гърция, което кара мнозина учени да смятат, че наследява езическите традиции на култа на богинята Деметра, „погълнат“ от IV век нататък от култа към Св. Димитър.

При всички случаи той си остава една от най-видните фигури на християнството у нас и по света, а името му се носи от хиляди наши сънародници, на които днес пожелаваме честит празник и Димитър да бди над тях от Небесата.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg