Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Чудноватите приключения на праха на една поетеса

Дороти Паркър получи гроб и надгробна плоча повече от половин век след смъртта си

Прахът на Дороти Паркър е положен в гробището „Уудлоун“ в Ню Йорк, където лежат покойници като Майлс Дейвис, Дюк Елингтън и Херман Мелвил. - Чудноватите приключения на праха на една поетеса

Прахът на Дороти Паркър е положен в гробището „Уудлоун“ в Ню Йорк, където лежат покойници като Майлс Дейвис, Дюк Елингтън и Херман Мелвил.

Повече от 50 години след смъртта си на 23 август поетесата Дороти Паркър получи надгробна плоча, съобщи „Ню Йорк Поуст“. Тленните останки на починалата през 1967 г. поетеса, критик и сатирик се съхраняват на различни места, докато тя не бива погребана в известното нюйоркско гробище „Уудлоун“ едва миналата година.

Дороти Паркър, родена през 1893 г. в Ню Йорк като Дороти Ротшилд, е известна със своите стихотворения, разкази, пиеси и сценарии, за които получава две номинации за наградите „Оскар“. Чувството ѝ за хумор е увековечено в редица афоризми, а литературните и театралните ѝ рецензии намират място на страниците на издания като „Ню Йоркър“, „Вог“ и „Венити Феър“. Фамилията Паркър тя приема след брака си с Едвин Понд Паркър. Двамата се развеждат, но тя запазва името, въпреки че се омъжва повторно за сценариста Алън Кембъл (един от създателите на сценария на оригиналният „Роди се звезда“ от 1937-та), с когото работи в Холивуд.

Когато през 1967-а на 73-годишна възраст Дороти умира от сърдечен удар, тя не е посочила какво да бъде направено с тялото ѝ. За сметка на това в завещанието си писателката заявява, че оставя наследството си, включително и авторските права върху произведенията си, на бореца за граждански права Мартин Лутър Кинг. Дори самият Кинг остава изненадан, двамата никога не са се срещали, но в много свои текстове преди смъртта си тя засяга темата за гражданските свободи и социалната справедливост. Само на следващата година, на 4 април, Мартин Лутър Кинг бива убит. Наследството ѝ бива прехвърлено към Националната асоциация за развитие на цветнокожите (NAACP).

Междувременно Паркър е кремирана, но останките ѝ така и не са потърсени в продължение на няколко години. Едва през 1973-та от крематориума изпращат праха ѝ в офиса на адвоката ѝ, но по това време той вече е пенсиониран. Останките ѝ са прибрани в картотеката в кабинета на негов колега – Пол О’Дуайър. Там те остават около 15 години. През 1988-а най-накрая О’Дуайър успява да привлече вниманието на медиите към този казус. От NAACP претендират за останките. Асоциацията създава специална мемориална градина в централата си в Балтимор, където да положат останките. През 2020-а обаче, когато NAACP решават да преместят централата си във Вашингтон, въпросът какво да се прави с урната с праха на Дороти Паркър отново се повдига. Семейството на Паркър желае тя да бъде положена в семейния парцел в гробище „Уудлоун“ в Бронкс, Ню Йорк.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Гробищният парк има статут на национална историческа забележителност и приютява останките на редица известни личности. Авиаторката Хариет Куимби, авторът на „Моби Дик“ Херман Мелвил, джазмените Майлс Дейвис, Дюк Елингтън и Макс Роуч, основателят на „Мейсис“ Роуланд Хъси Мейси и бившият държавен секретар на САЩ Чарлз Евънс Хюз са само някои от тях. На 22 август, датата на рождения ѝ ден, през миналата година, сред тях най-сетне е положена и Дороти Паркър.

Дванадесет месеца по-късно със специална церемония (първоначално също замислена за рождената дата на Паркър, но отложена за 23 август заради опасения за ураган), е добавена и нейната надгробна плоча.

„Това най-накрая е нейното прибиране у дома в любимия ѝ Ню Йорк“, казва на церемонията Кевин Фицпатрик, председател на „The Dorothy Parker Society“.

С това официално бе отбелязана и първата годишнината от погребението на Паркър в „Уудлоун“.

Върху надгробната плоча е изписана последната строфа от стихотворението на Паркър „Epitaph For A Darling Lady“ (Епитафия за скъпа дама):

Червена млада роза остави за нея.
Върви си, забрави за жалостта.
Щастлива тя е, знае без съмнение –
прахът ѝ надарен е с красота.*


* Leave for her a red young rose.
Go your way, and save your pity.
She is happy, for she knows
That her dust is very pretty.

Преводът е на Силвия Недкова.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах