„Чудовища“ – големият победител на „София филм фест“

Три награди получи българският филм „Прасето“ на режисьора Драгомир Шолев от 23-тия „София филм фест“ – за най-добър български филм, специалното отличие на журито и приза на международното жури ФИПРЕССИ. Церемонията по награждаването се състоя на 16 март в зала 1 на НДК, преди да бъде излъчен филмът „Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд, която бе и специален гост на вечерта.

Голямата награда на фестивала бе връчена на румънския режисьор Мариус Олтеану за „Чудовища“. В благодарствената си реч той припомни, че преди 30 години в родината му абортите са били забранени. През 2001 г. хомосексуалността все още се наказвала със закон и едва миналата година правителството организирало референдум за промяна в конституцията за еднополовите бракове.

„Правата трудно се постигат и лесно се губят, особено когато не си даваме сметка за другите и за тяхното значение, за това какво те искат“, каза Олтеану.

Церемонията на „София филм фест“ наподобява церемонията на наградите „Оскар“, посочи директорът на фестивала Стефан Китанов – заради това, че наградата за български късометражен филм бе дадена по погрешка на Стефани Дойчинова за филма ѝ „Пипнах те“, която трябваше да получи само почетен диплом от журито. След краткото объркване на сцената, Дойчинова бе настигната в публиката и отличието бе връчено на друг: Пенчо Кунчев за филма му „Рози в нощта“.

Фестивалът почете Кирил Маричков – тъй като рокът има голяма роля в демократичните политически процеси от края на 80-те и началото на 90-те години, посочиха организаторите. Именно този жанр е символ на свобода и на протест срещу всяка форма на тоталитаризъм, определи го Китанов.

Маричков разказа, че в рамките на фестивала гледал филма „20 години „Щурците“ и негово изказване там го накарало да се замисли над ситуацията в реалността. И сравнявайки тогавашното време със съвремието, би искал да оспори вижданията си.

„Изказването беше нещо в този смисъл, че българското училище тогава бе обременено от политическа идеология, учеха ни, че най-великото нещо на света е Съветският съюз и че всички ще живеем в едно бъдеще, в което всички ще имат каквото пожелаят – каза той от сцената в зала 1. – По този повод бях казал, че глупавите вярват на това, което ги учат в училище, умните – на това, което ги учат вкъщи, лабилните – на това, което научават на улицата. Днес не бих казал точно така, още повече като гледам, че бащи-мутри със златна верижка на врата, на чиито синове са писали двойка в училище, отиват да бият учителката защо е писала двойка на сина.

Така че де да знам дали родителите са най-възпитателното място в момента. Но аз явно съм имал предвид моите родители, които наистина са ме научили защо демокрацията е по-добра от тоталитаризма и защо на изкуството трябва да се отдадеш изцяло и е нещо много сериозно.

Майка ми веднъж ми каза: „Имай предвид, че музиката е като равнива жена – ако не ѝ се отдадеш изцяло и напълно, тя ще те постави в много неудобно положение пред много хора в най-неподходящия за теб момент“. Аз съм спазвал тези неща и всъщност искам да благодаря на тях, които вече ги няма на този свят. Както пея в песента „Искам да кажа“: Искам да кажа на майка ми благодаря, а на баща ми, че съм буден, да пазят място в Рая, когато заспя или случайно се загубя.“

Публиката си спомни и друг популярен български изпълнител – Васко Кръпката и неговата песен „Нека бъде светлина“ (химн на това издание на фестивала), чиито рефрен прозвуча в изпълнение на квартет „Славей“ в паузите между различните награди. Облечени в народни носии, певиците често привличаха камерите на чуждестранните гости.

Британският продуцент Ник Пауъл, председател на журито, се качи на сцената и обяви голямата награда „София, град на киното“. Преди това не пропусна да благодари на София за гостоприемството – успял да гледа мачовете на футболен клуб „Арсенал“ безплатно по телевизията и сега обмислял да се премести тук, за да не плаща по 50 паунда за телевизия в родината си. Благодари на журито в състав актрисата Хазар Ергючлю, продуцента, художника и композитор Стас Намин, режисьора Илиян Метев и режисьорката Ева Подгурска, че не е „Брекзитско жури“, тоест „че не е жури, което не може да реши каквото и да било“ и за разлика от британското правителство членовете му успяват да стигнат до консенсус в решението си. Подобно на британското правителство пък и тук „хапнахме добре“, пошегува се Пауъл.

Предлагаме Ви пълният списък на наградените филми и техните режисьори от 23-ото издание на „София филм фест“, представени по реда на обявяването им.

Награда на Младежкото жури

„Техеран, град на любовта“ на реж. Али Джаберансари

Награда на международното жури ФИПРЕССИ

„Прасето“ на реж. Драгомир Шолев

Награда на гилдия „Критика“ при Съюза на българските филмови дейци

„Пеперуди“ на реж. Толга Карачелик

Награда за най-добър български игрален филм

„Прасето“ на реж. Драгомир Шолев

Почетен диплом на журито на Балканския конкурс на „София филм фест“

„Товарът“ на реж. Огньен Главонич

Награда за най-добър балкански филм (осигурена от „Домейн Бойар“ – диплом и парична премия от 1 000 евро за режисьора на филма)

„Нейната работа“ на реж. Николас Лабот

Почетен диплом за най-добър документален филм

„За бащите и синовете“ на реж. Талал Дерки

Награда за най-добър документален филм

„Тайният живот на Вера“ на реж. Тонислав Христов

Награда на публиката

„Снимка с Юки“ на реж. Лъчезар Аврамов

Почетен диплом „Jameson“ за български късометражен филм

„Пипнах те“ на реж. Стефани Дойчинова

Награда „Jameson“ за български късометражен филм (диплом и парична премия от 6 000 евро за режисьора на филма)

„Рози в нощта“ на реж. Пенчо Кунчев

Награда за режисура

„Извън системата“ на реж. Нора Фингшайд

Специална награда на журито

„Прасето“ на реж. Драгомир Шолев

Награда „София град на киното“ (осигурена от Столична община – диплом и парична премия от 7 000 евро за режисьора и продуцента на филма)

„Чудовища“ на реж. Мариус Олтеану