Чуждата критика за „Пръстенът на нибелунга“ в София: Вагнер, обяснен за всеки

„Пръстенът на нибелунга“ на режисьора Пламен Карталов е шедьовър и триумф на българската сцена, пише международното издание „Seen and Heard International“ за тетралогията на Софийската опера и балет. Конкретният отзив е посветен на „Зигфрид“, който се игра на 11 юли, част от първото издание на Вагнеровия фестивал в София. Цикълът „Пръстенът на нибелунга“ бе поставен между 8 и 13 юли.

В отзива си, публикуван в изданието на 20 юли, Грегор Таси отбелязва, че „Зигфрид“ на Пламен Карталов е изключителен заради пеенето, декорите, хореографията и осветлението“. Това е трудно за постигане, тъй като в тетралогията на Вагнер това е най-слабо харесваната част заради доминацията на мъжките гласове, докато женските са изтикани на втори план, отбелязва критикът.

Костадин Андреев в главната роля представя Зигфрид „грубават в движенията, а гласът му разкрива незрелостта на героя“, отбелязва Таси:

„Като цяло, изпъкващите изпълнения бяха стоманеният глас и забележителната игра на Кристиан Чер като Странника, ковача Миме на Красимир Динев и Брунхилда на Радостина Николаева, заедно с очарователната Айла Добрева като Гласът на горска птица. Костадин Андреев въплъщава всяка част от недодялания Зигфрид от младия главорез до влюбения ухажор. Дирижирането на Константин Тринкс е забележително, той извежда всички красиви цветове и ритми от партитурата на Вагнер. Визуалното великолепие, осигурено от дизайна на осветлението и мултимедийната прожекция, беше друг решаващ аспект на това страхотно представление. Често смятан за най-странната част в тетралогията на Вагнер, „Зигфрид“ е превъзходна постановка на Карталов и шедьовър“.

Същият критик е гледал и „Рейнско злато“ на Софийската опера и балет и припомня в друг отзив за същото издание, че мащабната поредица е била изпълнена в столицата ни между 2010-а и 2013 г., за да отбележи 200-годишнината от рождението на композитора.

„В оперното майсторство поставянето на цикъла „Пръстенът на нибелунга“ е най-голямото предизвикателство, още повече, че софийският театър работи почти изцяло с певци от България. Ако имате съмнение за стандартите в София, трябва да гледате цикъла, който е сред най-добрите прочити със своята оригиналност, извънредно пеене и актьорско майсторство. Ако миналият цикъл бе голямо постижение, още по-забележителното е, че сега Софийската опера поставя поредицата отново в чест на 210-годишнина от рождението на Вагнер.“

В „Пръстенът на нибелунга“ на Карталов, „Вагнер е обяснен на хората“, пише италианското издание „iteatridellest.com“. Режисьорът остава верен на драматургията, но материализира това, което текстът и музиката внушават, за да бъде разбран дори от най-непретенциозната публика, която може би за пръв път се среща с Вагнер, допълва авторът Андреа Мерли, който от години следи оперната сцена у нас.

Вижте още: ПЛАМЕН КАРТАЛОВ: МОГА ДА ПОКАНЯ НАЙ-СКЪПИЯ ПЕВЕЦ, НО ИНВЕСТИРАМ В БЪЛГАРСКИТЕ ТВОРЦИ