Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Да бъдеш Мънго Джери и да пееш колко обичаш България

Петдесет нюанса джаз в Банско

Рей Дорсит не се притесни, че огромната в началото публика към 2 без 20 през нощта се бе стопила почти наполовина.  - Да бъдеш Мънго Джери и да пееш колко обичаш България

Рей Дорсит не се притесни, че огромната в началото публика към 2 без 20 през нощта се бе стопила почти наполовина.

По-голям, по-пъстър, с повече изпълнители и с видимо повече публиката, отколкото всеки път досега, започна в събота вечер Международният джаз фестивал в Банско. Централният площад на планинското градче за осемнайсти път стана столицата на джаза за една седмица и привлече гости от цяла България, съседните и не толкова съседни страни. А музиканти пристигат и от най-отдалечените части на света, стига там да има качествен джаз.

Не по-малко от географското е и жанровото разнообразие. В големите международни фестивали отдавна са приели, че територията на джаза обхваща значително по-широки граници от строгата дефиниция на пуристите от началото и средата на ХХ век, която включва задължително импровизация и суинг. Днес навсякъде, както и в Банско, картинката е много по-пъстра – импровизацията присъства почти винаги, но стиловете се движат от блуса през суинга и бибопа, до нови и необичайни съчетания като есид-фолк. Разбира се, както винаги е пълно и с артисти, които наблягат повече или по-малко и на соул, фънк, поп. Общо тази година участниците са 30 – сред тях има звезди от САЩ, Израел, Великобритания, Бразилия, Холандия, Сърбия, Германия, Швейцария, Португалия, Полша, Италия, Чехия, Унгария, Египет…

Официалното откриване в събота бе с концерт на Васил Петров заедно с „Биг бенд Благоевград“ с диригент Борис Янев, посветен на 100-годишнината от рождението на Франк Синатра. Пред няколко хиляди зрители неостаряващият Петров и оркестърът предложиха своите близки до оригиналите версии на една музика, отдавна превърнала се в еталон за стил, класа и класика едновременно в попа и джаза.

Васил Петров

Васил Петров почете 100-годишнината на Франк Синатра.

След биг бенда дойде ред на двама големи пианисти, които се представиха с ритъм секции от български музиканти. Първи излезе нееднократно номинираният за „Грами“ Шели Бърг (в трио с Радослав Славчев – бас и Богомил Енчев – барабани) – един от най-добрите американски пианисти през последните 15-20 години. В програмата му бяха включени джаз стандарти и романтични джаз интерпретации на поп парчета – сред тях и две песни на „Бийтълс“, Blackbird I’ll и Follow The Sun.

Шели Бърг

Шели Бърг – един от най-добрите американски пианисти през последните 15-20 години

Израелският пианист Леонид Пташка (роден в Баку) впечатли публиката с виртуозна техника, собствени композиции, познаване на „българските“ неравноделни ритми… и сребристи мокасини и чорапи, които му придаваха вид, по-подходящ за Елвис Пресли или Либераче, отколкото за джаз музикант. Но пък заедно с бравурните импровизации те допълваха отлично яркия му темперамент. Освен отличен пианист Пташка се показа и като шоумен, който знае как да накара публиката да пее заедно с него, чрез указания на английски и руски едновременно.

Леонид Пташка  впечатли публиката с виртуозна техника, собствени композиции, познаване на „българските“ неравноделни ритми... и невероятни сребристи мокасини и чорапи.

Леонид Пташка впечатли публиката с виртуозна техника, познаване на „българските“ неравноделни ритми… и сребристи мокасини и чорапи.

Грандиозният финал на първата вечер постави Рей Дорсит с групата си „Мънго Джери“ – при четвъртото си гостуване у нас британският китарист, певец и композитор просто не искаше да слезе от сцената и да сложи края на близо тричасовото си шоу.

unnamed (7)

Рей Дорсит просто не искаше да слезе от сцената и да сложи края на близо тричасовото си шоу.

unnamed (10)

Това бе четвъртото гостуване на Дорсит в България.

Някъде около два часа или половина след началото на концерта, Дорсит започна да пее блусове с импровизирани текстове, в което разказваше колко обича природата, хората и храната на Банско и как може да продължи да пее цяла нощ. Не го притесни дори и това, че огромната в началото публика към 2 без 20 през нощта се бе стопила почти наполовина. Годините (а те са 69) изобщо не му личат и Рей имаше както физиката, така и гласа, а също и желанието да се раздаде докрай и да докаже, че „Мънго Джери“ може и да имат един голям хит, но и още много добре добра музика.

Годините (а те са 69) изобщо не му личат и Рей имаше както физиката, така и гласа, а също и желанието да се раздаде докрай

Годините (а те са 69) изобщо не му личат и Рей имаше както физиката, така и гласа, а също и желанието да се раздаде докрай.

Накрая нека споменем и четирите (предимно) български участници, които дадоха фактическия (но неофициален) старт на фестивала още в петък. Младата джаз и поп група „Кристина Кирова квинтет“ зарадва публиката с ефектното присъствие на двама пианисти, които в някои моменти свириха на един и същ инструмент едновременно.

„Нюсталгия“ – артистичен проект на българката Царина Маринкова, показа микс между класическа и импровизирана музика с участието на музиканти от Румъния, Словения и Италия. Маги Алексиева-Мей изпълни с „Лолас квартет“ програма с джаз и соул аранжименти на популярни поп, джаз и R&B стандарти. Най-голям интерес в предварителния ден като че ли предизвикаха „Асид фолк Файф“, основани от Екатерина Ангелова и Виктор Паунов, с оригинален микс от български фолклор и джаз импровизации.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС