“Да скандализираш е правилно, да бъдеш скандализиран е удоволствие.” С тези думи започва лентата „Пазолини” на режисьора Абел Ферара, прожектирана на кинофестивала във Венеция. Думи, изречени от титаничния Уилям Дефо. Гласът му е премерен, но очите му са широко отворени, опитват да изпият целия свят наведнъж. 24 часа след този момент почитаният поет и режисьор на „Теорема” и „Декамерон” ще бъде мъртъв. Той става жертва на банда крадци, които го пребиват до смърт, докато прави любов с младия си любовник сред дюните на плажа близо до Остия.
Филмът започва с думите на Пиер Паоло Пазолини (1922-1975), но всъщност това е кредото на Ферара („Лошият лейтенант”). Затова може би първият шок от тази биографична лента е, че тя не съдържа апетит за скандал. Вторият е, че всъщност филмът изобщо не е биографичен, а е пъзел от пресъздаването на последния ден на италианския режисьор, пречупен през различни ъгли.
Може да очаквате живописен портрет, вместо това Ферара ви дава кубизъм. Започва в тъмнина, с една доловим лъч светлина. Пазолини е в своя работен костюм, гледащ сцени от филм, който ще бъде негов последен и ще се нарича „Сало, или 120-те дни на Содом“. После виждаме сутринта, в която той закусва заедно с майка си и икономката. Сцената се движи бавно и отмерено, а Ферара се заиграва със сладки и несъществени детайли. Пазолини изпраща ръкописа за втория си роман „Петролио” на приятел, както и недовършения сценарий за „Епифанио” – филм, който така и остава несниман. Среща се с журналист в апартамента си за интервю…
В крайна сметка сценарият на Маурицио Браучи използва думите на покойния режисьор, но Уилям Дефо ги движи тънко, но наелектризиращо по ръба на вибриращия живот в тях.
Някои от сцените създават усещане за безкомпромисна реалност, други са сякаш лекомислени, трети са пълни с щастие. Досущ като „Трилогията на живота” на Паоло Пазолини.
Ферара успява да се провре през живота на италианския режисьор със свръхестествено, нюансирано усещане за стила на Пазолини, без да се доближава много близо до имитацията. Дори използването на народна музика от Конго, взета назаем от „Евангелието на Матея” – филм на Пазолини от 1964 година, стои на място.
Този филм със сигурност би бил доста дистанциран от по-младото поколение зрители, но ако решат да го видят, няма как да не усетят трагичното напрежение между творчеството и съдбата на Пазолини.
Ферара е доста специален с тази лента – рафиниран, прелъстителен химн за таланта на един артист, почетен от друг творец, който открива собствената си светлина като режисьор.
Източник: Английският вестник „Телеграф”
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение