Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Да бъдеш скандализиран е удоволствие

Филмът на Абел Ферара за Пазолини показан премиерно на кинофестивала във Венеция

Пиер Паоло Пазолини Пазолини е автор на някои от най-скандалните филми през 60-те и 70-те години - „Евангелието по Матея“ (1964), „Птичища и птички“ (1965), „Едип цар“ (1967), „Сало, или 120-те дни на Содом“ (1975)... - Да бъдеш скандализиран е удоволствие

Пиер Паоло Пазолини Пазолини е автор на някои от най-скандалните филми през 60-те и 70-те години - „Евангелието по Матея“ (1964), „Птичища и птички“ (1965), „Едип цар“ (1967), „Сало, или 120-те дни на Содом“ (1975)...

“Да скандализираш е правилно, да бъдеш скандализиран е удоволствие.” С тези думи започва лентата „Пазолини” на режисьора Абел Ферара, прожектирана на кинофестивала във Венеция. Думи, изречени от титаничния Уилям Дефо. Гласът му е премерен, но очите му са широко отворени, опитват да изпият целия свят наведнъж. 24 часа след този момент почитаният поет и режисьор на „Теорема” и „Декамерон” ще бъде мъртъв. Той става жертва на банда крадци, които го пребиват до смърт, докато прави любов с младия си любовник сред дюните на плажа близо до Остия.

Филмът започва с думите на Пиер Паоло Пазолини (1922-1975), но всъщност това е кредото на Ферара („Лошият лейтенант”). Затова може би първият шок от тази биографична лента е, че тя не съдържа апетит за скандал. Вторият е, че всъщност филмът изобщо не е биографичен, а е пъзел от пресъздаването на последния ден на италианския режисьор, пречупен през различни ъгли.

Може да очаквате живописен портрет, вместо това Ферара ви дава кубизъм. Започва в тъмнина, с една доловим лъч светлина. Пазолини е в своя работен костюм, гледащ сцени от филм, който ще бъде негов последен и ще се нарича „Сало, или 120-те дни на Содом“. После виждаме сутринта, в която той закусва заедно с майка си и икономката. Сцената се движи бавно и отмерено, а Ферара се заиграва със сладки и несъществени детайли. Пазолини изпраща ръкописа за втория си роман „Петролио” на приятел, както и недовършения сценарий за „Епифанио” – филм, който така и остава несниман. Среща се с журналист в апартамента си за интервю…

В крайна сметка сценарият на Маурицио Браучи използва думите на покойния режисьор, но Уилям Дефо ги движи тънко, но наелектризиращо по ръба на вибриращия живот в тях.

Някои от сцените създават усещане за безкомпромисна реалност, други са сякаш лекомислени, трети са пълни с щастие. Досущ като „Трилогията на живота” на Паоло Пазолини.

Ферара успява да се провре през живота на италианския режисьор със свръхестествено, нюансирано усещане за стила на Пазолини, без да се доближава много близо до имитацията. Дори използването на народна музика от Конго, взета назаем от „Евангелието на Матея” – филм на Пазолини от 1964 година, стои на място.

Този филм със сигурност би бил доста дистанциран от по-младото поколение зрители, но ако решат да го видят, няма как да не усетят трагичното напрежение между творчеството и съдбата на Пазолини.

Ферара е доста специален с тази лента – рафиниран, прелъстителен химн за таланта на един артист, почетен от друг творец, който открива собствената си светлина като режисьор.

Източник: Английският вестник „Телеграф”

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах