Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Да чакаме ли цветна революция на Оскарите?

А ще има ли и протести на жените, след като нито една не бе номинирана за най-добър филм и режисьор? А за индианците? А за малките хора?

Спайк Лий и Джейда Пинкет-Смит подпалиха социалните мрежи с призивите си за бойкот на Оскарите. - Да чакаме ли цветна революция на Оскарите?

Спайк Лий и Джейда Пинкет-Смит подпалиха социалните мрежи с призивите си за бойкот на Оскарите.

Преди ден президентката на Американската филмова академия Черил Бун Айзъкс заяви, че е съкрушена от отсъствието на расово разнообразие сред номинираните за Оскар актьори и актриси. Точните й думи, цитирани от повечето агенции, са „съкрушена и разочарована“. Бун Айзъкс не изглеждаше толкова съкрушена и разочарована преди седмица, докато обявяваше номинациите в компанията на Анг Лий, Гийермо дел Торо и Джон Красински.

Ако някой се интересува, те тримата са американeц от китайски произход, мексиканец, живеещ в САЩ и американец от полско-ирландски произход. Само че това не би трябвало да има никакво значение – от значение е единствено как си вършат работата. Същото се отнася и за президентката на Академията, която е афроамериканка и според недоволните от липсата на расово разнообразие сред номинираните, очевидно не си е свършила добре работата. Ако беше бяла, вече щяха да й искат оставката.

Когато съобщаваше номинациите за Оскар (в компанията на Джон Красински), мис Бун Айзъкс не изглеждаше никак „съкрушена и разочарована“.

Мис Бун Айзъкс се съкруши внезапно, след като две други тъмнокожи (това май е политически коректният термин сега) знаменитости – Спайк Лий и Джейда Пинкет-Смит подхванаха в социалните мрежи кампания под хаштага „оскарите-толкова-бели“ и се зарекоха да бойкотират „бялата“ церемония, която отгоре на всичко е на 28 февруари, рождения ден на д-р Мартин Лутър Кинг. Междувременно недоволството на тъмнокожите знаменитости бе подкрепено от светлокожи знаменитости

„Движим се в грешна посока“, заяви Джордж Клуни, според когото проблемът идва от това, че тъмнокожите имат по-малък достъп до роли в киното, оттам и по-малък шанс да бъдат наградени.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Джордж Клуни има очарователна усмивка, но вместо да го слушаме какво говори, нека погледнем какво прави. Колко тъмнокожи актьори и актриси (без третостепенните роли) е включил в петте си режисьорски проекта? Нито един (и нито една).

Джордж Клуни подкрепя расовото разнообразие на думи, но не и на дела. Виждате кадри и постери с основните герои в петте му режисьорски филма.

Мис Бун Айзъкс обаче се зарече, че няма да търпи това и обяви, че вече работи по прилагането на мерки, които да променят бялата доминация в номинациите. Мерките ще се изразят в преосмисляне на правилата за избиране на членове на Академията, така че да бъде осигурено по-голямо расово разнообразие сред тези, които гласуват.

Ако сме разбрали правилно, надеждата е, че повече тъмнокожи членове ще могат да осигурят повече номинации за тъмнокожите актьори (и разбира се, актриси). Каква тъпа идея! Ако членовете на Академията започнат да бъдат избирани по цветови признаци, вместо по професионални, расовото разнообразие в номинациите може и да се повиши, но качеството на филмите със сигурност ще тръгне надолу. Да не говорим колко обидно е предположението, че тъмнокожите членове ще предпочетат да гласуват за актьора (или актрисата) с по-тъмна кожа, вместо за този, който играе по-добре.

Вижте още: ТЪМНОКОЖ ХАМЛЕТ. КОЛКО ДАЛЕЧ ОТИДОХМЕ!

И още няколко въпроса: ще има ли и протести на жените, след като тази години нито една представителка на този пол не намери място сред номинираните за най-добър филм и режисьор? Да очакваме ли бойкот от страна на американците от азиатски произход? Американците от американски произход (неправилно наричани „индианци“)? Испаноговорящите в Америка? Просто американците (защото британците и австралийците и от двата пола напоследък отнасят повече номинации и награди от тях)? Малките хора? Транссексуалните и останалите от LBGT? Може да продължим така много дълго…

Да си го кажем направо – сигурно има области, в които квотният принцип работи – но въвеждането му в изкуствата е абсурдна идея. Иначе Оскарите ще превърнат в посмешище, пред което песните на „Евровизия“ ще изглеждат велики музикални постижения, а класирането им – връх на справедливостта.


Всичко от Емил Георгиев

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах