Внимание: Текстът разкрива някои важни детайли от сюжета на част от разказите в „Само за напушени“.
Убедена съм, че заглавието на книгата на Радослав Парушев – „Само за напушени“, е било избрано най-вече, за да направи първа отсявка на неподходящи читатели. И това в никакъв случай не е високомерно. Напротив, задължително е, защото усетът за този тип хумор днес упорито закърнява и се налага да се слагат предупредителни знаци около него в стил „Водата е мокра“.
Ако сте чели Даниил Хармс, значи знаете колко красив може да бъде абсурдът, особено когато живееш в абсурдни времена. Но ако Хармс е очевадно парадоксален, то Парушев е на ръба между абсурда и пряката алюзия, при това с очевиден усет към хумористичното и на езиково, не само на повествователно ниво.
Усещането е за пълна свобода на въображението, заразителната свобода да откриеш едновременно абсурден и логичен ракурс към познатото. Мобилните телефони на масата на Александър Велики например не са странни, а са си точно на мястото. Хамелеонът, който умира, ако се види в огледало, пък е многопластова метафора, в която може да се дълбае непрекъснато.
Парушев е от вида присмехулници, които не се съобразяват с общоприетото. Взима си от реалността точно колкото му трябва, безцеремонно, но и елегантно. Съчетава истински исторически факти с абсурдни измислици, за да се подиграе незлобиво с бог. Шегува се с Борхес – а това може да го прави само този, който наистина го е разбрал. Същевременно тази шега не оставя незапознатия с Борхес на сухо, даже му дава внезапен ключ към нови открития.
Когато извънземните започнат да крещят „ААААА, ЦИЦИИИИ“, това не е вулгарно, това е изящно смешно. Нужна е много мяра, за да се постигне такъв ефект. Това е прерогатив единствено на истински добрия писател, който следва вътрешния критерий на таланта си, а не нестабилните пулсации на читателските реакции.
И точно те е подвел да си пуснеш усмивката, точно когато си решил, че ще се забавляваш с хвърковатото му усещане за неангажиран абсурд извън злободневието, изведнъж се сблъскваш челно с разказ за това как доброто и злото съжителстват в мизерните ни души по още по-абсурден и съвсем не забавен начин. Не знам дали ефектът от напушването е такъв, но със сигурност пътят от рая до ада е картографиран точно в тази книга.
В само 134 страници Парушев е успял да ни захвърли в бездните на миналото и на бъдещето, на България и света, при животните и хората, при викингите и във Вавилон, в Бургас и в Калифорния. А не си мръднал от дивана, драги ми читателю.
Всъщност читателят внезапно си дава сметка, че наистина е напушен. Не за малко, а непрекъснато. Живее в свят, който може да бъде обяснен само с ефекта от тревата. И книгата на Парушев е изтрезняване. Затова е „Само за напушени“, другите вече знаят.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение