vaklushbooks

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Да докоснеш пианото на „Бийтълс“

Из коридорите на недостъпното легендарно студио

Студио „Аби Роуд“, познато от албума на „Бийтълс“, в което и до днес записват най-големите музикални звезди. Снимка: Portum/Уикипедия - Да докоснеш пианото на „Бийтълс“

Студио „Аби Роуд“, познато от албума на „Бийтълс“, в което и до днес записват най-големите музикални звезди. Снимка: Portum/Уикипедия

СОФИЯ – ЛОНДОН – СОФИЯ

За Лондон трудно се разказва. Този град е толкова многолик и еклектичен, че няма как да бъде описан от една гледна точка. Град, който може да бъде едновременно обичан и мразен, докато запазва достолепието си на времесъбирач.

Пътувах преди дни до Лондон, предвкусвайки отново удоволствието да наблюдавам най-вече лицата на хората в този град. В дълбините на най-старото метро, сред мълчаливите фокусирани в себе си жители на британската столица, усещаш как те хипнотизира мандалата от разноцветни лица. В този град можеш да бъдеш какъвто поискаш, без да се боиш от осъдителни погледи, неуместни забележки и обсъждане зад гърба. И в този привиден хаос цялото е събрано в мрежа от невидими, ненаписани, непомислени дори, но ясни на всички правила.

Всъщност, този път ще разкажа за Лондон през призмата на едно от легендарните места в него – студиото „Аби Роуд“, познато от албума на „Бийтълс“, в което и до днес записват най-големите звезди (целият нов албум на „Ролинг Стоунс“ е осъществен в това студио например).

Стената около студиото пък е покрита с надписи от развълнувани хора, надничащи ежедневно през оградата с надежда да зърнат някоя от звездите. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Имах недостижимата привилегия да вляза в „Аби Роуд“, без да записвам музика – дъщеря ми работи там. Спазих абсолютната забрана да снимам в студиото, затова няма да мога да ви покажа нещата, до които се докоснах и видях. Само ще ви разкажа за вълнението да стоиш там, където са стояли Джон, Пол, Джордж и Ринго, да докоснеш – треперейки – пианото, на което са свирели.

Пианото, пред което са сядали битълсите. Снимка: Josephenus P. Riley/Уикипедия

Студио 2, където са били записани всички албуми на „Бийтълс“ и Пол Маккартни, не е особено голямо. Веднъж – много след разпадането на групата – Пол Маккартни поискал да запише оригинален звук на барабани, който да идва от дълбочина, но да го запише наистина, не да го оправя на компютър. Отворили му широките врати, които водят към подземието и поставили барабаните на площадката. Звукът бил толкова разтърсващ, че студиото било залято от оплаквания от съседните сгради.

Всъщност и до днес след 21.30 ч. служителите на „Аби Роуд“, студиото, което работи 24 часа седем дни в седмицата, нямат право да излизат в дворчето към кафенето или да говорят високо на отворени прозорци. Наоколо има жилищни сгради. Шумът дразни дори в центъра на Лондон.

Студио 1 на „Аби Роуд“ е мащабното студио. Там почти всеки ден записват музиката към филмите, познати ни от боксофиса. „Индиана Джоунс“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“… Това са някои от легендарните франчайзи, чиято музика е записана там.  В залата, побираща оркестър от 250 души, всяко място за музикант има собствен микрофон. Пултът за управление на звукозаписа е като космически кораб.

По коридорите на „Аби Роуд“ има снимки, много снимки на всички изключителни музиканти и певци, извисявали глас пред микрофоните в студиото. Вълнуващо е дори да пиеш „Гинес“ в служебното кафене, където – както се вижда и от снимките вътре – Пол и Джон са пиели бирата си, тактувайки си по масите.

В „Аби Роуд“ все още работят хора, които са били там, когато „Бийтълс“ за пръв път са влезли в студиото. 75-годишният инженер, който ги помни като дългокоси ливърпулци с неразбираем акцент, е нещо като талисман на екипа. Силуетът му, изрязан от картон, наднича от един прозорец към улицата.

Стената около студиото пък е покрита с надписи от развълнувани хора, надничащи ежедневно през оградата с надежда да зърнат някоя от звездите. На прословутата пешеходна пътека, запечатана завинаги на корицата на албума на „Бийтълс“, туристите си правят снимки. Е, според старите кучета от „Аби Роуд“, това не е същата пътека. Старата се е изтрила и нарисували нова, ама маааалко по-встрани.

Това беше моят Лондон тази година – докосване до легенда, заради която си струваше няколко дни да изживявам залез в 15.30 – тогава в Лондон се стъмва и вечерта настъпва стремително.

А на следващия ден – още едно легендарно място, култовият „Трокси тиътър“, в който са пели купища световни звезди и Лили Иванова. Но това вече е друга история…

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg