Да извадиш Любо Нейков от евтиния смях

Лилия Абаджиева се включи в стрелбището на Сатиричния театър, където от началото на сезона вече са отстреляни 6-7 постановки. Или повече. Именитата режисьорка предлага комедията „Всички освен мен“ на твърде възхвалявания австрийски автор Щефан Фьогел. Признавам си, че не си падам по пиесите на Фьогел (в Театър „София“ се играе „Алонсо“), който измисля една ситуация в центъра на интригата и всичко завърта около нея. Гледаш и чакаш нещо да се случи, но бадева. Абаджиева е усетила вокалните натрупвания без последствия в текста на „Всички освен мен“ и се е опълчила с прословутите си визуални метафори.

Ето стартът – един момък (Боян Арсов, прекрасен) чака бащата на годеницата си Фернанда (Рада Кайрякова, много красива), за да бъде проверен дали е точен и честен човек. Бащата се играе от Любо Нейков, който, появи ли се на сцената, узурпира пространството и вниманието.

Удивително е, че въпреки масата си той показва впечатляваща гъвкавост и тактическа интелигентност. Симпатична е готовността на актьора да заеме място в спектакъл на Лили Абаджиева, щом го повика. Правил го е и друг път. И пътят му е винаги един и същ – от евтиния естраден хумор към „високия“ комизъм, разкриващ характери.

И така, в жилището на Майк (Боян Арсов) пристига неговият приятел и счетоводител в бизнеса му Саша (Васил Витанов), който трябва да приготви сметките за ревизията на бъдещия тъст. Бъдещият тъст иска да се увери, че оставя дъщеря си в читави ръце. Неочаквано се появява бившето гадже на Майк, Изабел (Александра Сърчаджиева), която носи завитото си в пелени бебе. Не е ясно кой е бащата. Ами няма го, обаче на Саша самотника много му се иска да е той, а някои от присъстващите мислят, че детето е на Майк. Около това разминаване се градят неразбирателството и конфликтът, любимо развитие за Фьогел.

Когато мненията драстично се спречкват, режисьорката забавя действието с танц на актьорите с анимация каданс със сблъскване, удряне и отблъскване. В ефектната визуализация участват всички замесени, всеки с индивидуалните си цели. Все едно, че е написано „намеренията им се преплетоха“.

Музиката е от купоните в епохата на рока. Сцената е стилна и доста по-практична от други спектакли на Абаджиева, където сходни визуализации са откъснати от сюжета и характеристиката на персонажите.

В тази семпла схема трябва да похвалим Боян Арсов за неговата виталност и балетна динамика на сцената. Носител на „Икар“, актьорът – след старта си на алтернативните сцени – вече подсилва трупата на Сатиричния театър.

Любо Нейков е изненадата на спектакъла. Изключително дисциплиниран и находчив, голям комедиант в малки обстоятелства. Неговият „татко“ съвестно признава, че „зетят“ няма проблеми, но не пропуска да превърне в зрелище всеки извод в тази посока.

Когато се върнах у дома, хванах последните номера на комика Любо Нейков в Шоуто на Рачков по телевизията. Паралелният живот на смешната характеристика на момичешкия баща от театралната сцена, с познатата от подобни предавания клоунада по Нова, наистина ми се видя сюрреалистичен.