Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Да, лотарията има нужда от мечтатели – с бедна фантазия

Така нарисувано, мечтаенето замества съмнението, стремежа, планирането, правенето, протестирането, гласуването

„Лотарията накара хората отново да мечтаят", твърди водещият на „Националната лотария“ Захари Бахаров във видео към петиция срещу готвените законодателни промени срещу хазарта в България. Снимка: Стопкадър - Да, лотарията има нужда от мечтатели – с бедна фантазия

„Лотарията накара хората отново да мечтаят", твърди водещият на „Националната лотария“ Захари Бахаров във видео към петиция срещу готвените законодателни промени срещу хазарта в България. Снимка: Стопкадър

„Лотарията накара хората отново да мечтаят.“

Извратеността на тази реплика е оръжие с неописуем поразяващ обхват. След нея остава само димящият кратер на ценностното ни опустошение от почти 30 години преход в кръг.

Мечтаенето е състояние, не глагол. Мечтаенето е почвата на оная стабилност, която ни е залюляла така, че демокрацията ни е в постоянен пристъп на морска болест. У нас мечтаенето символизира именно отказа от действие, от мислене, от работа, от съпротива, от автентична надежда, която подтиква човека не към застой, а към активност.

Мечтаенето, така нарисувано, замества съмнението, стремежа, планирането, правенето, протестирането, гласуването. То издига в култ блеенето, чакането, въздишането, цъкането с език, вдигането на рамене, лежането възнак. Вече със сигурност знаем, че не издига в култ катеренето към върха. Презира го.

Лотарийното мечтаене се опира, доброволно ослепяло, на незнайни сили, на шанс, на непрогледна съдба. То олицетворява вярата, че животът ни е непредвидим и управляван от далечна и чужда власт, която не можем да докоснем, камо ли да контролираме. И затова просто трябва да седим, вторачени в един фиш, уповаващи се на късмета свише като на единствено разрешение на всичките ни лични проблеми.

В тази късогледа реалност всеки е сам за себе си и общите проблеми избледняват пред алчния мираж на джакпота. Лотарията не понася идеята за солидарност – там избраният е един, загубилите – всички останали, а критерият – нулев. Това е мечтата на тоталното отчуждение, мечтата за спасение поединично. Лотарийното мечтаене е бягство от чувствата на малоценност, слабост, безсилие, само че е бягство обратно в прегръдката им.

Днешните управляващи и техните храненици в България имат нужда от мечтатели, да. От хора, за които имането и моженето са неотличими понятия. Искат да мечтаем, но да ни е бедна фантазията. Дори да не можем да си въобразим по-смислен и по-справедлив живот.


Текстът е от профила на Мария Спирова във Фейсбук.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС