Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Да направим България грейт агейн с Грами, Оскар и Нобел!

Алтернативни факти и конспиративни теории помпат самочувствие в културата

Прилича на Оскар, но не е. Това е плакетът на Владимир Койлазов - отличие с не по-малък престиж. - Да направим България грейт агейн с Грами, Оскар и Нобел!

Прилича на Оскар, но не е. Това е плакетът на Владимир Койлазов - отличие с не по-малък престиж.

Българската култура прилича на българската съдебна система – въпреки наличието на отделни „здрави ябълки“ – и от двете има още много какво още да се желае, ако искат да спечелят доверието на българското гражданство и на европейските институции. Добрите примери са малко, повечето от тях обикновено правораздават в международни съдилища и пеят по световни сцени. А медиите масово предлагат добре разбъркана манджа, в която сред обилните количества съмнителни слухове, конспиративни теории, партийни опорки, пропагандни клишета и сензационни измислици, плуват и няколко беззащитни факта, колкото да придадат по-достоверен вид на новината. И то не само в политиката, но дори и в културата. И не само в жълтите медии, а във всички.

Ако отворите вестник или интернет, ако си пуснете радио или телевизия – ще научите как над българската култура се сипе златен дъжд от награди  – Грами, Оскари…, и дори един Нобел за мир се задава откъм далечния край на годината. Вярно е, че за първи път едновременно двама българи можеха да вземат „Грами“. Със сигурност ще имаме и следващи шансове. Но „Грами“ още нямаме. Вярно е и че трима граждани на Израел твърдят, че са предложили Българската православна църква от 1943 г. за Нобелова награда за мир – но къде ли през 2017 г. Нобеловият комитет ще открие БПЦ от 1943 г.?

Последните два дни едно заглавие доминира в медийната среда така, както и турчин не доминирал над клета майка България – и то е „Българин спечели Оскар!“. Типично твърдение за епохата на пост-истината в нейния националистически вариант, който изисква да преувеличаваме българските постижения.

Владимир Койлазов няма „Оскар“. Няма дори и номинация. И това не е хейт, нито повод за съжаление, а най-обикновен факт. За разлика от „България спечели Оскар!“, което е алтернативен факт. Между другото много големият Харисън Форд също няма „Оскар“ (за разлика от Тейтъм О’Нийл, която има, но никой не помни за какво).

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Наградата на Койлазов за технология е голям успех, може би не по-малък, отколкото „Оскар“ за артистично постижение. Дава я същата Американска филмова академия и тя прилича донякъде на „Оскар“,  но не е. При връчването й никой не обявява тържествено: „И Оскарът/статуетката отива при…“, защото няма статуетка, а плакет. Това е написано в сайта на Академията, вижда се и на снимките. Освен това оскарите ги дават в края на февруари, на специална церемония, която обикновено се излъчва по цял свят.

Категориите, за които се дава „Оскар“, са 24 и сред тях няма „технологично постижение“. Най-близко до това, с което се занимава Койлазов, е категорията „Визуални ефекти“ – и създавайки софтуер за виртуална реалност, той има важен принос за развитието на визуалните ефекти. Но той не е сред номинираните. Когато напишете в IMDb Vladimir Koylazov, няма да ви се появи информация за „Оскар“. Но ще научите, че Койлазов е работил по специалните ефекти на „Последен изход 2“ (2003 г.).

Информация за „Оскар“ няма да се появи и ако проверите друг един талантлив българин, който работи  в Холивуд – скулпторът Валентин Василев. Той е участвал в изработването на декорите на „Титаник“ – но това, че един от оскарите на „Титаник“ е за декорите му, не го прави носител на „Оскар“. Наградата се връчва на главния художник.

Може много хора ще си кажат: „Е, какво толкова – може да не е точно Оскар, но е много близо“. Не стана ли нещо подобно и с референдума на Слави – вярно, че не събра необходимите гласове, но беше близо, казаха много политици. Това е като да се успокояваш, че може и да си изпуснал влака, но за малко. Тук няма близо и далеч – или имаш „Оскар“, или имаш нещо друго.

Цялата ситуация изглежда нечестна, ако не и обидна за Теодор Ушев – първият и засега единствен българин, номиниран за „Оскар“. След две седмици той може да стане и първият българин, носител на „Оскар“, макар и за Канада – но с българска история (по Георги Господинов) и с българска музика (на Котарашки). Защото понякога артистът може да е напуснал България, но България не е напуснала артиста. И то в хубавия смисъл.

Нека да поздравим Койлазов! И да стискаме палци на Ушев!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах