Да направим представление с дрийм тийма на „Аскеер“

Нова реколта шампиони слязоха победоносно от стълбичката на „Аскеер“ на 24 май. Едни обраха лаврите, други си останаха с поддържащите роли, за които няма дори номинация – но това е естествен процес от живота на едно сценично произведение. Ако отстраним ненаградените – какъв ли би бил един спектакъл само със звезди? Може би творение на Франкенщайн?

Отборите със суперзвезди във футбола никога не са били успешни. Преди години „Реал Мадрид“ събраха най-големите в този спорт – Зинедин Зидан, Дейвид Бекъм, Луиш Фиго… И така и не успяха да се преборят за титлата европейски шампион. Едва когато ги разпродадоха, на отбора му тръгна.

Нека все пак направим да съставим дрийм тийм с отличниците на „Аскеер“. Дали спектакълът, определен за най-добър на сезона – „Къщата на гнева“ по Лорка (Театър „Възраждане“), ще може да бъде поставен от Теди Москов – носителят на „Аскеер“ за режисура на „Каквато ти ме искаш“ (Народен театър)? Как би разказал той историята на осем жени, затворени в една къща и принудени да живеят в траур, загърбвайки удоволствията и радостта от живота, вехнещи, раздирани от бурите на своите емоции? Федерико Гарсия Лорка не е сред предпочитаните автори от Москов, затова произведението вероятно ще претърпи известни метаморфози… И най-вероятно ще бъде комедия.

С добра актриса като Илка Зафирова представлението със сигурност ще се получи.

А за да намерим роли за всички наградени, ще трябва да вкараме още персонажи и текст – изцяло в стила на Теди Москов. Илка Зафирова, която получи наградата за главна женска роля в „Госпожа Клайн” (Театър 199), ще бъде една от осемте жени в спектакъла. Москов познава добре актьорската й природа – работил е с нея в „Недоразбраната цивилизация“. Режисьорът не е гледал „Къщата на гнева“, така че не е наясно с актрисите, споделили „Аскеера“ за второстепенна женска роля – Донка Аврамова-Бочева, Жана Рашева, Лиляна Шомова, Николина Янчева, Филипа Балдева и Яна Кузова. Непозната за него е и Радина Думанян – наградена за изгряваща звезда за ролята си в „Чиста къща“ (Драматичен театър-Пловдив). Така че с жените донякъде ще играе „на сляпо“.

Геро вече е играл с Теди Москов, така че и тук работата им вероятно ще върви по вода.

Москов ще трябва да измисли роля за Герасим Георгиев-Геро – прибрал статуетка за играта си в „Семеен албум“ (Младежки театър), Москов е работил с него в „Макбет“, а сега ще го видим и в спектакъла „Улицата“ в зала 1 на НДК, чиято премиера е след броени дни.

Режисьорът познава от дете Стефан Мавродиев – носител на „Аскеер“ за второстепенна роля в „Кривите огледала“ (Младежки театър), знае и стихотворенията му, така че ще имат общ език, ако работят заедно. Може би няма човек в театъра, който да не намери общ език с Мавро. С носителя на наградата за съвременна драматургия Малин Кръстев („Семеен албум“) Теди също е работил – той беше неговият Макбет, а в момента режисьорът го е поканил да му помага за драматургията на „Улицата“.

На Ламбо бих дал комедийна роля, твърди Теди Москов.

Стефан Данаилов, на когото бе присъден „Аскеер“ за цялостен принос, никога не бил режисиран от Москов и експериментът би бил интересен. „С Ламбо ще работя с най- голямо удоволствие, той е изключителен артист и може да играе всичко – обясни пред „Площад Славейков“ режисьорът. – Представям си го в комедийна роля, както го виждаше и Леон Даниел в „Напразните усилия на любовта“.

Чавдар Гюзелев е работил много с Москов – и това представление ще им се получи.

Чавдар Гюзелев и синът на Теди – Иван Москов, които получиха „Аскеер“ за сценографията на представлението „Каквато ти ме искаш“ (Народен театър) – имат общ език с режисьора, това е пореден спектакъл, в който Гюзелев е в екипа на Москов. Така е и с призьорката за костюмите в „Каквато ти ме искаш“ – Свила Величкова. Москов би работил с удоволствие и с композитора Христо Намлиев, казва, че са добри приятели – той бе обявен за отличник за музиката към „Антигона“ (Театър „София“).

В този случай Теди Москов очевидно ще успее да направи спектакъл с победителите от „Аскеер“. Но това би било изключение – между звездите – както във футбола, така и в театъра и в киното – съществува огромна ревност за вниманието на публиката. В някои страни актьорите излизат индивидуално на сцената след края на спектакъла, за да мерят успеха си по продължителните аплаузи. Тук се появяват хванати за ръце, но съперничеството за любовта на зрителите не е по-малко.

Както футболът, така и театърът, са отборна игра. Партньорството е определящо за успеха. На сцената е важен не само актьорът във водещия образ, а всеки, който превръща в реална илюзията за живот на сцената. Важен е и театърът, в който се случва това – наградата за главна роля е успех за всеки, който е свършил като за „Аскеер“ работата си зад кулисите, успех е дори за портиера, усмихнал се приветливо на входа на театъра. Всички те са съществена част от дрийм тийма.