Да не гледаме в чуждото легло

„Който гледа надолу, мисли за голо“, казваше баба ми, родена преди век. Била го чула от своята баба. Знаели са хората от стари времена, че когато някой демонстративно се прави на защитник на морала, не му е много морална работата…

Пиша това заради хейтърите, за които днес е работен ден – Денят на прайда на ЛГБТК-общността. Всъщност те работят отдавна – рекламираха обилно проявата, свършиха много повече за оповестяването ѝ, отколкото самите организатори. Надявам се хората на прайда да им благодарят подобаващо. Защото този шум е важен. Именно тази какафония на хейта показва, че в света съществува една голяма тема, която у нас изпълняваме фалшиво.

Чуваме два основни и абсолютно различни тона – на ЛГБТК-хората, които казват „Искаме права!“, и на „традиционалистите“, които казват „Мразим ви!“. Оркестърът от глухи защитници на „традиционното семейство“ си има и диригенти – политически сили, които са на лов за дивиденти. Патриотарите са ясни, но от вчера към тях се присъедини и Съюзът на демократичните сили. Използвам случая, за да поискам и аз нещо: СДС, махнете думата „демократични“ от името си. Лично аз вече ще ви наричам СТС – Съюз на тоталитарните сили. Колкото и да го криете зад „дясна политика“ и „християнски ценности“, вече е ясно – вие сте обикновени фанатици.

Хората, които не са виждали прайд наживо, а се осведомяват от пропагандни материали в интернет, си представят нещо като карнавал и маскарад, съчетани с улична оргия. Дори не се опитват да си дадат сметка, че на улиците излизат техни познати, колеги и дори роднини, нормални хора, с които утре ще трябва да си говорят за неплатената такса за входа или за довършването на отчета в службата.

Вместо това противниците на прайда си мислят как ли изглежда сексът, който те не упражняват. Чудят се какво ли се случва под чаршафите на нетипичните, на неопознатите (и очевидно се опасяват, че може да им хареса). Държат се, сякаш това е най-голямата заплаха за доброто ни живеене, за стандарта ни на живот. Не разбират, че липсата на справедливост за един е липса на справедливост за всички.

Защото хората на прайда не се опитват да превърнат хетеросексуалните в хомосексуални. Нито се опитват да наложат член в Конституцията, който да утвърждава хомосексуалността като норма. Те искат правото да бъдат такива, каквито са, искат правото да създадат семейство с този, когото обичат. Да могат да отговарят на въпроса „от кой пол си?“ както пожелаят. Нищо повече. Но и нищо по-малко. Защото стигмата върху тях е толкова тежка, че все още една от най-големите обиди в родния ни език е свързана със сексуалната ориентация. Между другото, това е късно явление, не „древно“. Допреди век думата, за която всички се сещаме, не е съществувала в българския език в тази конотация.

Правата на различните – по етнос, по пол, по сексуална ориентация – би трябвало да са безспорни. „Традиционното семейство“ от мъж, жена и деца отдавна не съществува като норма в обществото. То е само фикция, мисловна структура – разводите са масово явление, бракове се сключват все по-рядко. На едно семейство, пълно с любов, се пада едно пълно с насилие. И това са статистики, не предположения. Неизбежно се натрапва усещането, че това настояване на „защитниците на традиционни ценности“ да бъде съхранено „библейското семейство“ е не толкова страх, че ще се появят друг тип семейни форми, а че най-после ще стане ясно, че любовта е важна, не силата и притежанието.

Така че, уважаеми традиционалисти, нека да не мислим за „голото“ на тези, с които никога няма да се окажем в едно легло. А по-скоро да помислим как да направим света по-добър утре, не да го държим в миналото. Нали това е целта на всеки човешки живот – да надгражда. Иначе, ако се придържахме към традициите, както много настоявате, и до днес щеше да е законно да се сключват бракове между непълнолетни или между първи братовчеди. Традицията не ни пази от нас самите, само ни превръща в черно-бели сенки на миналото. А прайдът е цветен.