Да не разваляме хубавия спомен

Ако България беше част от един друг свят, днес Дони щеше да пише извинителни статуси и да посипва главата си с пепел с мисълта, че може би завинаги се е простил с кариерата си. Във втория си брой „Събота вечер с Дони“ прескочи всички граници на съвременния морал и здрав разум. Хомофобия, расизъм, презрение към етноси – всичко, което днешното време отхвърля, бе събрано в едночасовото предаване.

Започна се с пиперливи шегички за „онези мъже“ и „любовта към себеподобните“. После на екрана се появи black face – бял човек, гримиран като тъмнокож. Заради подобна шега – при това отпреди десетилетия – наскоро канадският премиер Джъстин Трюдо едва не се прости с поста си. Дори Болшой театър отнесе порицание заради включване на балерини с потъмнени лица в представление. Сценаристът Дони обаче очевидно намира за много „смешно“, че тъмнокож човек с еврейско име може да е от Чехия (или от Полша) – а какво ще каже за чернокожия певец с еврейско име и корени в Русия Лени Кравиц? Тази и останалите шеги в новото токшоу на БНТ са били „хумор“ за учениците от 3-ти клас може би през 1975 година, или по-рано.

Разговорът с Момчил беше добра идея, върна ни в годините, когато двамата бяха най-популярните на родната попсцена, нахлуха сантиментални спомени за песни… за „циганчета“, Манго и намазани с вакса лица.

Дони, основният двигател на този проект, явно не си дава сметка, че днес светът е различен. Това, което е било приемливо за юноши от началото на 80-те, за днешните млади хора (и не само) звучи изключително грозно и обидно. Те порастват с убеждението, че всички хора са равни, и ценностите им са много различни от нашите на тяхната възраст. Такова е мисленето на децата както на Момчил, така и на Дони. Такъв е днешният свят.

Но обществената телевизия предлага забавления от миналия век. Укорими не само като стилистика, но и грозни като съдържание. Притеснително е, че те идват от Дони, човек, изградил досега имидж на миролюбив и талантлив творец, чиято музика дори децата все още слушат.

Проблемът с хомофобията е изключително болезнен в българското общество. И точно артистите, хората с влияние, е редно да дават посоката на толерантност и уважение към хората с нетрадиционна сексуалност. Затова и реакциите към Дони в социалните мрежи са сурови. За жалост, възмущението първосигнално се отклони в погрешна посока и твърде много думи се изговориха за външния вид на Дони.

Предаването очевидно се прави набързо, без ясна концепция – от професионалисти, но изглежда аматьорски. Доброто желание не винаги е гаранция за добро изпълнение. Когато липсва ясна визия за това как трябва да изглежда едно съвременно шоу, се стига до хаос. А този хаос е видим във всичко – в мизансцена, в лошия звук на малкия оркестър и въобще в студиото, в неловките импровизации и неумелите въпроси на водещия. На екрана като че ли се бе появил гимназистът Добрин Векилов, който забавлява съучениците си с пакости, както си припомниха с Момчил в събота вечер. Липсва певецът Дони, направил заедно с Момчил първия български клип, излъчван по MTV. Няма го менторът на младите участници в тежки музикални формати. Няма го и театралният композитор, написал чудесна музика. Не виждаме твореца в най-добрата му светлина, а един объркан зрял човек в неудобна роля, в опит да спаси несмешното си шоу с майтапи за хомосексуални, роми и тъмнокожи.

Може би Дони би бил по-добър като продуцент на това предаване – но с друг водещ, с опитен сценарист и с екип, който да не подценява времето, мястото, публиката…

„Събота вечер с Дони“ има нужда от сериозна промяна, за да остане на екран, без да си навлече повече омерзение от публиката. Или тихо да слезе оттам, за да остане поне някакъв спомен за Дони, когото всички някога харесваха.

ПП: Управляваният от „двама учени от БАН“ робот Питагор се продава за двайсетина британски паунда като детска играчка в интернет. Преди няколко години я показаха в шоуто на Греъм Нортън по Би Би Си, което се излъчва и от БНТ.