Да не убиваме музиката на Майкъл Джексън!

Моят личен избор е да продължа да слушам музиката на Майкъл Джексън, защото съм израснала с нея, тя е оказала огромно влияние върху мен като личност, музикални вкусове и въобще за виждането ми за света и живота.

Как точно се реши, че музиката му е създадена, за да привлича деца? Напротив – неговата музика е създадена най вече за нас, възрастните – да ни напомни, че трябва да сме по-добри, да мислим и за другите, освен за себе си, да спасим света, като се обичаме и разбираме, да се вгледаме в себе си и да събудим детското в нас, защото децата могат да гледат света със сърцето си, да се радваме на истинските неща в живота.

Не съм гледала въпросния филм („Напускайки Невърленд“ – бел. ред.), не смятам и да го правя. Обвинения, отправени под формата на филм, не доказват нищо. Все пак говорим за страна, в която терминът „сексуален тормоз“ е толкова преекспониран, че няма вече накъде – всяко нещо, всеки поглед или невинна закачка могат да бъдат извадени извън контекста и да бъдат обявени за краен сексуален и психически тормоз, като по този начин се рушат цели кариери, градени с години. Игнорирам всякакви „новини“, че еди кой се сетил, че преди има-няма 50-60 години еди кой си много известен го е тормозил сексуално и се е държал непристойно с него/нея.

Не познавам човека Майкъл Джексън, но познавам неговата музика и творчество. Смятам, че всички тези обвинения, отправени към него приживе, го съсипаха тотално.

Има един страхотен филм – „Луд град“, с Дъстин Хофман и Джон Траволта, който показва докъде може да стигне властта на медията и как може нещо да бъде представено така, че да съсипе човешки съдби, само за да има „новина“. Героят на Джон Траволта умира, а този на Дъстин Хофман най-накрая осъзнава какво е направил и го обобщава с едно изречение:

„Ние го убихме“.

Е, ние убихме Майкъл Джексън, просто не му дадохме никакъв шанс. Нека не убиваме и неговата музика, защото има на какво да ни научи и какво да ни даде.

Вижте още: А КАКВО ДА ПРАВИМ С МУЗИКАТА НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН?