Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Да не убиваме музиката на Майкъл Джексън!

Текстът е част от дискусията „Какво да правим с музиката на Майкъл Джексън?“

„Не съм гледала въпросния филм („Напускайки Невърленд“ - бел. ред.), не смятам и да го правя. Обвинения, отправени под формата на филм, не доказват нищо.“ - Да не убиваме музиката на Майкъл Джексън!

„Не съм гледала въпросния филм („Напускайки Невърленд“ - бел. ред.), не смятам и да го правя. Обвинения, отправени под формата на филм, не доказват нищо.“

Моят личен избор е да продължа да слушам музиката на Майкъл Джексън, защото съм израснала с нея, тя е оказала огромно влияние върху мен като личност, музикални вкусове и въобще за виждането ми за света и живота.

Как точно се реши, че музиката му е създадена, за да привлича деца? Напротив – неговата музика е създадена най вече за нас, възрастните – да ни напомни, че трябва да сме по-добри, да мислим и за другите, освен за себе си, да спасим света, като се обичаме и разбираме, да се вгледаме в себе си и да събудим детското в нас, защото децата могат да гледат света със сърцето си, да се радваме на истинските неща в живота.

Не съм гледала въпросния филм („Напускайки Невърленд“ – бел. ред.), не смятам и да го правя. Обвинения, отправени под формата на филм, не доказват нищо. Все пак говорим за страна, в която терминът „сексуален тормоз“ е толкова преекспониран, че няма вече накъде – всяко нещо, всеки поглед или невинна закачка могат да бъдат извадени извън контекста и да бъдат обявени за краен сексуален и психически тормоз, като по този начин се рушат цели кариери, градени с години. Игнорирам всякакви „новини“, че еди кой се сетил, че преди има-няма 50-60 години еди кой си много известен го е тормозил сексуално и се е държал непристойно с него/нея.

Не познавам човека Майкъл Джексън, но познавам неговата музика и творчество. Смятам, че всички тези обвинения, отправени към него приживе, го съсипаха тотално.

Америка за България

Има един страхотен филм – „Луд град“, с Дъстин Хофман и Джон Траволта, който показва докъде може да стигне властта на медията и как може нещо да бъде представено така, че да съсипе човешки съдби, само за да има „новина“. Героят на Джон Траволта умира, а този на Дъстин Хофман най-накрая осъзнава какво е направил и го обобщава с едно изречение:

„Ние го убихме“.

Е, ние убихме Майкъл Джексън, просто не му дадохме никакъв шанс. Нека не убиваме и неговата музика, защото има на какво да ни научи и какво да ни даде.


Вижте още: А КАКВО ДА ПРАВИМ С МУЗИКАТА НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН?

Colibri april 2017

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg