„Стои човек. Животът си отива.
И той ще мине. Само да сме живи.“
Имала съм много поводи да се „опра“ на това стихотворение на Калина Ковачева, но днес (с опасенията за утре) думите ѝ ми изглеждат спешни и… някак великански значими. Защото знам, че „и това ще мине“.
Човек е инжектиран с необосновано...
Отключете статията и четете всичко в „Площад Славейков”
Абонирайте се за 5,00 лв. / €2.56 на месец
(или 0,16 лв./ден).