Да отгледаш куче – спасение за човека и риск за човечеството

Тезата, че да си вземеш куче е проява на вяра в човечеството, но и възпроизвеждане на погрешен модел, ще защити полската философка Маргрет Гребович в своя предстояща лекция в Софийския университет. Интелектуалката, работила под ръководството на Жан-Франсоа Лиотар и Дейвид Кар, ще се срещне с българската публика на 26 май. Лекцията, озаглавена „Какво очакваме от кучетата? Да спасиш живот в ерата на късния капитализъм“, ще се проведе от 18,30 ч. в Театралната зала на Софийски университет (Ректорат, вход откъм бул. „Цар Освободител”). Входът е свободен.

В София Гребович ще запознае слушателите с най-новата си теоретична работа върху философските аспекти на осиновяването на животни от приюти: обсебени от идеята, че сме техни благородни спасители, не пропускаме ли да забележим, че всъщност кучетата спасяват нас? А от какво ни спасяват? В лекцията си философката ще развие тезата, че да си вземеш куче е проява на вяра –  вяра в човечеството. Но бъдещето на човечеството, към което кучетата ни водят, няма да се осъществи чрез обгрижването на все повече домашни любимци. Не само защото кучетата не са хора и не могат да заменят живота с други човешки същества, а и защото ги използваме, за да възпроизведем непълноценни модели на онова, което смятаме за живот и съществуване.

Лекцията ще се проведе на английски език и ще бъде последвана от дискусия, модерирана от проф. д-р Тодор Христов.

Гребович е известна с работата си в областта на феминизма, куиър теорията и радикалната демокрация, както и като един от специалистите по Лиотар. В последните години научните ѝ интереси са насочени в областта на общите блага и публичната собственост, дивата природа, фауната и съжителството между хора и животни.

Придобила докторска степен по философия от университета „Емъри“, Гребович е преподавала в университета Хюстън-Даунтаун и в колежа Гаучър в Балтимор в САЩ, в Университета на Тюмен (Русия), а в момента е доцент в Силезийския университет в Катовице, Полша. Автор е на няколко книги, есетата ѝ са публикувани в издания като „The Minnesota Review“, „The Philosophical Salon“ и „The Atlantic“.