Да отворим вратата на думите

Да отвориш врата на малка книжарничка е като да отвориш вратата към себе си. В прашния уют са натрупани всички мисли, които си имал и ще имаш – такива, които си забравил, случва се да си припомняш или завинаги ще останат в паметта ти. Понякога прониква слънчев лъч и осветява красивата корица на стара книга. Тогава от сърцето ти изплува спомен, игра, любов, стъклено топче, приятел, тъга…

Думите във всяка книга, която ще прочетеш, оформят твоя скелет, изреченията пълнят гръдния ти кош и водят стъпките ти към планина или падина, море или равнина, човек или дом. Те са топката за боулинг, която ще насочи мислите ти като кегли в нова посока. Ще се разпиляваш и ще се събираш. Понякога ще се изгубваш, а по-често ще се намираш.

След десетки хиляди прочетени страници пак стоя в един прозорец в къщата на баба ми, който вече не ми принадлежи. На перваза му лежах с часове с любима книга, свалена от библиотеката, скована от дядо ми. Рафтовете вече са изгорени, стените паднаха, останаха само думите, грижливо прибрани в един сандък и в оная малка книжарничка, чиято врата можеш винаги да отвориш.

Честит Световен ден на книгата и авторското право!

Източник: Блогът „Алиса в чизми“