Да пиеш вино от черепа на Слави Бинев

Нямаше начин Слави Бинев да остане председател на Комисията по култура и медии в парламента. Дебелащината да бъде пускан пехливанин в изкуството, вероятно повече няма да бъде допусната. Във властта проумяха, че дори да се наричаш Александър Морфов и никога да не си се сбивал с „клишета“ в БИАД, си наясно с последните оцелели от ъндърграунда. Особено, когато тези мутанти бъдат възкачени така високо в културата след подвизите им на дъното…

След битката на културата срещу чалгата, в този парламент трудно ще се намери човек с мераци да оглави тази комисия. Когато партиите са редили предизборните си листи, не са предполагали, че ще трябва да се съобразяват с някой така незлоблив и любезен като артистите. Дотук по време на прехода творците като че ли бяха най-приспособими към новите герои на деня. И ако не мълчаха, просто наблюдаваха с празни джобове събитията в държавата в очакване да се сетят за тях, да оценят приноса им. Творците у нас не се обичат много един друг, защото парите са малко. Често си подливат вода, а понякога се поддават на дребни страсти и се самоизяждат. Но ето че им излезе един Голиат, когото успяха да капитулират за 12 дни, да го оставят „омерзен от културата“, „опетнен“ и уплашен, че „ще пият вино от черепа му“.

Тази победа бе важна за българската култура, защото се пребориха за своето уважение, достойнство, респект от страна на властта. Авантажът на артистите би трябвало да предизвика срам в медиите, защото те стояха встрани, и ако изключим БНТ, малцина участваха в битката. Ако останалите „черепи и луксозни хъшове“ в парламента са до голяма степен морален проблем за културата, за медиите те са реален.

Колкото до „Медичите“ – който и да тръгне от тук нататък към председателския пост в тази комисия, занапред ще трябва да си прави добре сметката. Преди да посегне към нея, ще трябва да прецени дали биографията и авторитетът му са по мярката на тези два сектора.

И тъй като големите ерудити в културата и медиите надали ще се захванат с политика, тук сме нахвърляли някои от проблемите и възлите, омотали през годините арта и медиите, както и въпроси от интелектуално естество, които могат да възникнат пред един председател на подобна комисия:

– Ако иска да направи нещо за културата, няма нужда да е председател на Комисията за култура и медии;

– Може да започне, като се пребори за работещ закон за меценатството;

– Да свали 20%-ото ДДС върху книгите и печата;

– Да оправи Закона за културното наследство и Наказателния кодекс, който ни прави престъпници, ако притежаваме картини, рисувани преди 50 години, и на парчета от безполезни антични останки;

– Да не нарича социализъм подкрепата за българската култура;

– Да изгони „Планет“ от т.нар. БГ Лувър;

– Да даде правдоподобно обяснение на обществото защо на България й е нужен подобен музей;

– Да прокара закон, който да освободи медиите от политиците;

– Да внесе закон за лустрацията;

– Да не щурмува и наказва медиите, ако не отразят събитието му;

– Да не отмъщава на своите критици, а да ги уважава и да се бори със зъби и нокти за правото им на мнение;

– Да защитава не само своята, а и чуждата свобода на словото;

– Да знае каква е заплатата на един актьор в театъра, музикант в симфоничен оркестър и музеен работник, както и хонорара на писател за един роман. Добре и да признае публично, че културата и образованието са най-зле платените у нас, но ще направи всичко, за да вдигне възнагражденията им;

– Да не защитава единствено правата на маститите продуценти;

– Да съдейства на актьорите, режисьорите, операторите, статистите да си получават редовно хонорарите от кино и телевизионни продукции;

– Да се погрижи да получават заплатите и възнагражденията и от театъра;

– Ако има минало в чалгата, но има мераци за културата, нека направи хонорарите на актьорите, музиканти и писателите като в чалгата – между 2000 и 5000 лв.

– Да дава за пример не царе на халтурата като Ричард Клайдерман, а български пианисти, прославени по света като Людмил Ангелов;

– Никога дори да не си и помисля да нарече Микеланджело и Леонардо бояджии, а себе си Медичи;

– Ако ще ходи да си прави пиар по изложби, да знае поне кой е Марсел Дюшан и какво е влиянието на един писоар в съвременното изкуство;

– Ако ще влиза в проблемната Комисия за култура и медии, не е зле да узнае някои от т.нар. певци на българското село в родното изобразително изкуство, най-малкото залите на парламента са пълни с такива. Трябва да знае, че се произвеждат и много ментета, културата очаква да направи нещо и по този въпрос;

– Ако ще цитира имена на съвременни български художници, те да не са по-стари от 50 г.

– Ако ще посещава литературно четене или панаир, да е прочел поне 2-3 произведения на български писатели, създадени през последните 10 години;

– Ако ще посещава театър, да знае кой е авторът на „Хъшове“ и да уважава режисьора;

– Когато научи, нека да не показва влечението си по някой от телевизионните чалгаджии в театъра;

– Да си купува билети за изложба или концерт от джоба си, да не чака безплатни покани за себе си, семейството и охраната си;

– Да не парадира с поста си и с НСО, тормозейки обикновените посетители на едно арт събитие;

– Ако е решил да рискува с хвалби за бизнес способностите на „Пайнер“, да каже защо националният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ все още няма салон за представления;

– Ако ще ходи на концерт на Андреа Бочели в „Арена Армеец“, добре е да се информира и къде се намира зала „България“;

– Културата и образованието му да не са формирани ден за ден с помощта на платени интелектуалци…

Ще кажете, че искаме да мерим управленците с твърде широк аршин. Че всичко това не е било по интелектуалните възможности на всички, управлявали културата през последните 25 години, а и въобще държавата. Че е имало шефове на Комисията по култура, които пишат „збогом“ и бъркат Панчо Владигеров със Златю Бояджиев…

Така е, имало е. Но ще бъде откровена чалга занапред да се захващате с културата, ако не си дадете сметка, че тя може да ви свали от власт за 12 дни и да пие вино от черепа ви.

Впрочем, защо да пият вино само в културата?