Да победиш нацистите и комунистите с Бах

Зузана Ружичкова преживява три концентрационни лагера през Втората световна война, включително Аушвиц, и е преследвана от комунистите в Чехословакия в годините след нея. Но тя не само оцелява, а се превръща в един от най-известните изпълнителки на клавесин в света.

„Не бях силно дете, но от самото начало съм влюбена в музиката“, казва Ружичкова, която следващия месец става на 90 години.

Родена в Чехословакия на 14 януари 1927-а в заможно еврейско семейство, тя има безоблачно детство, но е болнава и страда от туберкулоза.

Един ден, като награда, че се чувства по-добре, тя моли родителите си за уроци по пиано. Лекарите настояват да си почива, но тя в крайна сметка получава това, което иска – а учителката ѝ е толкова впечатлена, че я насърчава да замине за Франция, където да се обучава при един от водещите в света клавесинисти.

Но през 1939 г. нацистите нахлуват в Чехословакия. Зузана не просто не може да учи във Франция, но три години по-късно тя и семейството ѝ са депортирани към концлагера Терезин.

„Детството ми приключи там“, разказва Ружичкова. Баба ѝ и дядо ѝ, както и баща ѝ умират по-късно в лагера, заедно с хиляди други евреи.

Зузана Ружичкова с родителите си

Но музиката ѝ помага да оцелее. Спомня си, че написва малка част от Английска сюита №5 на Бах на парче хартия, когато напуска Терезин в посока Аушвиц, натоварена в камион като добитък.

„Исках да имам нещо от Бах със себе си, като талисман, защото нямах представа какво ни очаква.“

Задават се и още по-трудни времена. Лагерният ѝ номер в Аушвиц, 72389, татуиран на ръката ѝ, днес е почти изчезнал, но тя не го е забравила. Спомня си колко „ужасяващо ужасена“ е била. Въпреки че е само тийнейджърка, ѝ се иска да е била по-силна.

„Да виждаш газовите камери, онзи пушек всеки ден… Никога няма да забравя как винаги вечер отивах при майка ми, заплаквах и казвах: „Искам да живея, не искам да умра“.“

Зузана Ружичкова казва, че е имала насрочен час за газовата камера – на 6 юни 1944 г., но смята, че е спасена от десанта в Нормандия, който се случва по-рано същия ден.

След това тя е заставена да полага принудителен труд в Германия преди да бъде изпратена в друг лагер на смъртта – Берген-Белзен, през 1945-а. Там, при друго злощастно развитие на обстоятелствата, заболява от бубонна чума.

Когато най-сетне се връща в дома си в Чехословакия с тежко болната си майка, ръцете ѝ са в „отвратително състояние“, увредени от полска работа и пренасяне на тухли. Посъветвана е да изостави всякаква амбиция за музикална кариера. Но, както казва тя: „Не можех да живея без музика“, и се упражнява на пианото по 12 часа дневно, за да навакса пропуснатото време.

„Не е достатъчно да си изключителен музикант – казва Зузана. – Трябва да си луд. Трябва да имаш усещането, че не можеш да живееш без музиката.“

През 1948-а комунистите поемат властта в Чехословакия и управляват повече от 40 години.

„Наистина не вярвах, че може да има друг режим като нацисткия, толкова зъл, толкова глупав, толкова антисемитски. Първоначално бях така наивна. Смятах, че не е истина.“

Живеят в само две стаички в малък апартамент в Прага, семейството ѝ е под постоянно наблюдение. Но, напук на всички пречки, Зузана Ружичкова успява да изгради забележителна кариера като клавесинистка.

Големият ѝ пробив идва през 1956-а, когато печели Международния музикален конкурс ARD в Мюнхен. Чехословашкото правителство ѝ позволява да участва и в други форуми и концерти по света, защото тя е изгоден източник на чужда валута за държавата. Между 1965 и 1975 г. Ружичкова става първият човек, записал цялото творчество на Бах за клавирни инструменти.

И до днес тя остава благодарна на композитора, който, по думите ѝ, „изигра голяма роля във възстановяването от ужасяващите преживявания“.

„Бах е толкова успокояващ. Винаги чувстваш в музиката му, че Бог е някак до теб и ти помага.“

С музиката на Бах винаги имаш чувството, че Бог е до теб, твърди музикантката.

Ружичкова окончателно приключва със свиренето през публика през 2006 г., на 79 години. Казва, че ѝ липсва изключително. Събитието съвпада със смъртта на съпруга ѝ, композитора Виктор Калабис.

„Това напълно промени живота ми“, обяснява музикантката.

И днес, в последен обрат на съдбата, тя едва може да свири на клавесина си.

„Ръцете ми не са наред, не функционират нормално – казва Ружичкова. – Имам рак, правят ми химиотерапия.“

За да се отбележи 90-ия ѝ рожден ден следващия месец, записите ѝ на Бах ще бъдат преиздадени в цялост. Предстои да бъде пуснат и нов документален филм за нея – „Зузана: музиката е живот“.

Поглеждайки назад през целия си тежък живот и блестяща кариера, Ружичкова казва, че не е „горда“ с нищо. Но, смее се тя, най-голямото ѝ постижение е „доживяването до 90“:

„Истинско чудо е, че оцелях“.