Да получиш и „Златна“, и „Странна палма“ в Кан

Френската режисьорка Юлия Дюкурно (38) изненадващо получи главната награда „Златна палма“ на 74-ия кинофестивал в Кан за втория ѝ игрален филм „Титан“ (2021, Франция, Белгия).

Сюжетът е интригуващ и предизвикателен: след серия от необясними престъпления баща се среща отново със сина си, десет години след неговото изчезване. Но синът Адриан, суров и издръжлив като метала титан, вече е с друго битие, с друг физически облик и с име Алексия. Ролята на порасналия син се изпълнява от актрисата Агат Русел.

Филмът бе номиниран и за неофициалната награда „Queer Palm“ (странна палма), която обичайно присъства на някои от големите фестивали. Случайно или не, премиерната прожекция в Кан бе тъкмо на 14 юли – националния празник на Франция. Юлия Дюкурновече има отличие в Кан през 2016 г. за дебюта ѝ „Сурово“ – феминистки канибалски опус, показан тогава в Седмица на критиката.

Като отбележим това (не)очаквано решение на журито с председател известния американски режисьор Спайк Лий, то другите отличия са безспорни, аргументирани и справедливи.

Втората по важност награда Grand Prix е поделена между много силния френско-ирански филм „Герой“ на майстора Асгар Фархади и „Купе № 6“ (Финландия, Русия) на талантливия финландски режисьор Юхо Куосманен. Той вече е печелил наградата „Особен поглед“ за „Най-щастливия ден в живота на Оли Маки“ (2016). И двата филма са с класическа драматургична конструкция, която очевидно не ограничава талантливите автори в създаването на убедителни психологически сюжети с несъмнени художествени качества.

Същото важи и за заслужената награда за режисура на Лео Каракс за много добрия френски филм „Анет“, с който бе открит фестивалът. С него опитният режисьор се връща на екрана след осемгодишно отсъствие.

И отличието за най-добър сценарий за японския филм „Карам колата си“ (2021, реж. Рюсуке Хамагучи) е справедливо, не само защото филмът е много добър, но и защото връща вярата в стабилните художествени критерии. Тази година е особено успешна за режисьора, който само преди 5 месеца получи „Сребърна мечка“ на „Берлинале“ за изискания любовен опус „Колело на късмета и фантазията“ (2021).

Така наречената Награда на журито също е поделена (ex aequo) между двафилма, макар и с различни аргументи. Тайландският режисьор Апичатпонг Веерасетакул е от любимците на селекционерите в Кан и досега от шестте му участия на Лазурния бряг има награда „Особен поглед“ (2002) и „Златна палма“ (2010). Новият му филм „Memoria“ (2021) е в същия стил на вглъбен, много субективен психологически монолог, който тече в съзнанието на главната героиня.

А вторият отличен редом с него е Надав Лапид от Израел, който се представи убедително с „Коляното на Ахед“ (2021) – сериозен филм за неизбежния бунт на индивидуалното съзнание срещу несвободата. Преди 2 години той също „проби“ за голямото световно кино на Берлинале със „Златна мечка“ за „Синоними“ (2019).

Кан все още запазва наградите за най-добра актриса и актьор, докато някои други фестивали вече ги формулират „за главна“ и „за поддържаща роля“, без да от отбелязват полова принадлежност. Но сега норвежката актриса Ренате Рейнсве много убедително изнесе силния филм „Най-лошият човек на света“, пети за талантливия режисьор Йоахим Триер. А сред актьорите отличието за Кейлъб Ландри Джоунс в австралийския филм „Nitram“ (реж. Джъстин Курзел) също се приема за обективно, макар че имаше и други силни актьори на екрана във Фестивалния дворец.

Особено желаната награда „Златна камера“ за дебютанти заслужи младата хърватска режисьорка Антонета Аламат Кусянович за тийнейджърския филм „Murina“ (2021, Хърватия, Бразилия, САЩ, Словения), показан в програмата „Петнайседневка на режисьорите“. Антонета е родена в Дубровник, живее в Ню Йорк, а за любовния сюжет на дебютния си филм се връща на Адриатическото крайбрежие.

За „технически артистизъм“ (операторска работа) е отличен Владислав Опелянц, главен оператор на руския филм „Петрови в грипа“ (реж. Кирил Серебреников).

Трейлър на носителя на „Златна палма“ „Титан“: