Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Да премериш сили със сянката на Талев

Весела Ляхова, „Бежанци“

Снимка: Емил Георгиев - Да премериш сили със сянката на Талев

Снимка: Емил Георгиев

За пъви път от две години насам (след Яна Букова) попаднах на впечатляващо произведение, излязло от женска ръка. И въпреки това „Бежанци“ не е ни най-малко женска литература. Това е изключително сериозен, качествено проучен, дълбок и комплексен роман за един от избегнатите и премълчавани периоди (и теми) в нашата история. (Заглавието казва всичко. 40-те години, Егейска Македония.)

Не съм съгласна нито с паралелите с Димитър Димов (формални и повърхностни – поради епохата и „идеологическите елементи” и разсъждения), нито с определенията за сага. И не харесвам ревюта, в които се пише с клишето „за този роман ще се говори много“.

Но хайде да говорим наистина.

Романът има потенциала, вътрешната задача и мащаба да бъде едно от задължителните четива на съвременната БГ литература. Занимава се с изключително важна и болезнена тема, която май влиза в обръщение само кампанийно и с тяснополитически цели. Какво знаем ние, по-новите поколения, за счупената съдба на бегълците от Беломорието въобще? За гигантските им човешки драми, за серийните издевателства със съдбата им, за историческата несправедливост?

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

bejanci

Този текст третира темата по точно обратния на политиците начин: с изключителна, документална прецизност, убедителна автентичност, без романтика или приповдигнатост. Има известна идеологизация и нравоучителност (примерно спора за справедливостта срещу демагогията, за системното невежество на покълващия комунизъм, брониран със самоувереност), но не доминират, не се натрапват прекомерно.

Това е исторически роман, който се мери със сянката на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани на Талев“.

Казвам мери, а не надскача, защото и в него си личат дефектите на недостатъчнато завършване. Напоследък все повече се замислям за ролята на редактора, който не трябва да е коректор или рекламен агент, а буквално движеща сила един текст с потенциал наистина да намери „себе си“.

Колко много има в тази книга и колко още малко е трябвало за да стане завършен шедьовър…!

Независимо, че главният герой в нея са хората от драмското село Кобалище (цялата им група всъщност), книгата прелива от интересни и пълнокръвни образи, от техните истории, преживявания и емоции. И въпреки това има моменти, в които ги изоставяме за 100-200 страници, прескачаме години или емоционални епохи от развитието им (Елена, любовникът й Аргир, Борис, който изведнъж пред края става обаятелен, дори и основополагащата баба Катина). Връщаме се, за да преговорим накуп какво е станало с тях, понякога да ни го (раз)кажат, а не да го видим и усетим. Други, също толкова интересни (Неда, мъжът й Катаулов, адвокатът Германов, комунистът Господов) се появяват изведнъж, към средата, после пак изчезват или преживяват странни градации, на приливи, чак „подскоци”. Още малко е трябвало да бъдат дообмислени, избистрени и изведени по-пълнокръвно и последователно, а структурата – „пипната” и фино балансирана…

Тези 700 (и то недостатъчно даже) страници плачат да се разделят, природно, „преди” и „след” преминаването на границата, на границите на времето всъщност. Нужен е бил един доброжелателен адвокат на дявола, който да е сочел, питал, противоречал, изисквал… Липсва ми съвършенството на тази мащабна картина, което е останало само на крачка.

Но не ме тазбирайте погрешно. И така аплодирам този ценен и важен исторически роман, който блести сред толкова много плява в пустинята от страници…


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите ѝ с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Всичко от Виолета Станичич в „Площад Славейков“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Още по темата

Възхитителни романи

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах