Да простя ли на своя мъчител? Въпрос за „Златна палма“

Джафар Панахи, който до 2023 г. бе политически затворник в Иран, спечели „Златна палма“ в Кан. Иранският режисьор получи голямата награда на филмовия фестивал с „It Was Just an Accident“ (Обикновена злополука). Церемонията по награждаването се проведе снощи, 24 май, и постави финал на двете седмици на филмовия форум.

Това е първият филм на режисьора, откакто получи свободата си. „Обикновена злополука“ неприкрито атакува авторитарния режим в Ирак, отбелязва „Холивуд Рипортър“. Трилърът е разказ за бивш политически затворник, който в опит да въздаде сам справедливост, отвлича мъжа, за когото вярва, че го е измъчвал зад решетките. Така започват дългите му разсъждения с четирима други дисиденти дали отвлеченият мъж заслужава да умре или трябва да му бъде простено.

За филма си Панахи несъмнено е прибягнал и до собствените си преживявания в затвора.

„Първия път, когато бях в затвора, бях в изолация – разказа Панахи миналата седмица, когато бе премиерата на неговия филм. – Бях сам в малка килия и ме извеждаха със завързани очи на място, където сядах пред стена и чувах някакъв глас зад гърба си. Това беше гласът на мъжа, който ме разпитваше – понякога в продължение на два часа, понякога в продължение на осем часа. И аз просто слушах гласа му през цялото това време, представях си кой е този човек само от гласа му. Имах интуицията, че някой ден този глас ще бъде част от нещо, което ще напиша или заснема и ще му дам творчески живот.“

Със „Златна палма“ от Кан, Панахи вече е от малцината носители на големите награди от трите големи фестивали в Европа – през 2000 г. печели „Златен лъв“ във Венеция за „Кръгът“, през 2015 г. е награден със „Златна мечка“ на „Берлинале“ за „Такси“. Подобен „голям шлем“ са постигали едва четирима режисьори в историята, в това число и Микеланджело Антониони.

Победата си на фестивала Панахи посвети на семейството и сътрудниците си. На наградната церемония той заяви:

„Мисля, че сега е моментът да помоля всички: всички иранци с различно мнение в Иран и по целия свят… Искам да ги помоля едно: оставете настрана всички различия и проблеми. Най-важното нещо несъмнено е нашата страна и свободата в нашата страна“.

Панахи е носител на Наградата на София, присъдена му от „София филм фест“ през 2021 г. Той бе гост на фестивала през 2002 и 2004 г., но не успя да пътува до България третия път заради забраната да напуска страната си (през 2011 г. той бе осъден на домашен арест по обвинения за пропаганда срещу иранската власт).

„Гран при“, втората награда на фестивала, отиде при „Сантиментална стойност“ на Йоаким Триер, който по-рано през седмицата отбеляза рекорда за най-продължителни аплодисменти тази година на фестивала. Разказът му за баща, който се опитва да стопли отношенията си с отчуждените си дъщери, бе посрещнат с 15-19 минути овации, твърдят различните издания.

Вижте още: НАЙ-ДЪЛГИТЕ ОВАЦИИ ТАЗИ ГОДИНА В КАН

Наградата на журито бе поделена между апокалиптичната драма „Sirat“ на испанеца Оливие Лакс и „Sound of Falling“ на германската режисьорка Маша Шилински. „Златна камера“ за дебютен филм бе присъдена на Хасан Хади за „The President’s Cake“ – първият път, в който иракска продукция получава награда от фестивала.

Актьорският приз при мъжете бе присъден на Вагнер Моура за „The Secret Agent“. Същият филм спечели и награда за най-добър режисьор за Клебер Мендонса Фильо. При жените надделя дебютантката Надя Мелити за „The Little Sister“.

Председател на журито за „Златна палма“ тази година бе актрисата Жулиет Бинош. В този състав от съдии влязоха Хали Бери, Джеръми Стронг, Алба Рорвахер, Паял Кападия, Лейла Слимани, Диедо Хамади, Хонг Санг-су и Карлос Рейгадас.

Филмовото събитие в Кан приключи със свой собствен драматичен сюжетен обрат, когато прекъсване на електрозахранването остави голяма част от Кан и околностите без ток. Засегнати бяха ранните сутрешни прожекции за деня, множество хотели, магазини и кафенета, но церемонията по награждаването се проведе без засечки, отчита „Холивуд Рипортър“.