Уелският актьор Люк Еванс дебютира на екран през 2003-а, а преди това трупа роли в театъра. Големият му пробив е през 2010 г. във филмите „Сблъсъкът на титаните“ и „Секс наркотици и рокендрол“. Образът на злодея Шон в „Бързи и яростни“ го превърна в звезда, а на Дракула в излезлия преди няколко месеца блоксбъстър „Дракула: Неразказан“ го нареди сред най-търсените холивудски актьори.
След броени дни, на 19 декември, Люк Еванс ще убие страховития дракон Смог в „Хобит: Битката на петте армии“. 35-годишният актьор изпълнява ролята на Барт в заключителната част трилогията на Питър Джаксън.
Пред кореспондент на Лента.ру в Лондон Еванс разказва за снимачния процес, приумиците на режисьора и какво е да стреляш с лък по несъществуващ дракон.
– Трилогията отива към края си. Какви чувства изпитвате?
– Едновременно тъга и блаженство. Както знаете, аз не участвах в първия филм и като глупак трябваше да чакам цяла година, за да се видя на екран в ролята на стрелеца с лък Бард. И ето, най-накрая дочаках триумфа на моя персонаж. Чувството е потресаващо. Но също така е и жалко, че всичко свършва. Това е важна глава не само в моята кариера, но и за всички, които са имали отношение към тази продукция. Участвах само в два от шестте филма и ми е много тъжно, а представете си какво му е на Иън Макелън…! Или пък на Питър Джаксън, който с кратки прекъсвания прекара последните 16 години в Средната земя.
– Всичките ви колеги се оплакваха, че година и половина са били далече от дома. За вас какво беше най-тежкото?
– На мен даже ми хареса да бъда далеч от дома, защото дългите пътешествия и новите запознанства облагородяват – така да им кажете на онези ревльовци! А що се отнася до трудностите, на мен ми беше най-лесно, защото играех човек. Не джудже, не елф, даже не магьосник, а тъкмо онова, което е известно като хомо сапиенс. Не трябваше постоянно да мисля за смешна походка. Не ми се налагаше всяка сутрин да се мъча да не заспя в стола на гримьора, полагащ върху лицето ми тонове латекс. Не беше и необходимо във всяка сцена да се боря за зрителското внимание с още 15 брадати типа. А и говорех със собствения си акцент. Накратко казано, това не е роля, а подарък от съдбата.
Между другото, на мен не само ми позволиха да запазя уелския си акцент, но и избраха от Уелс всички актьори за Езерния град. Горките деца на Джеймс Несбит, които играят моите син и дъщеря, трябваше да говорят с уелски акцент, въпреки че са ирландчета. Не знаех какви чувства да изпитвам – неудобство или гордост заради моя народ.
– Значи всички са били подложени на мъчения, а вие сте бил като на ваканция?
– Добре де, всъщност беше доста трудно. Особено в „Битката на петте армии“. Всеки пет минути трябваше да скачам по-високо от главата си. В това отношение Питър Джаксън е маниак – няма да миряса, докато не получи достатъчно материал от всички ракурси. Трябваше да повтаряме милиони пъти, дори ако във всеки дубъл изпълняваш опасна каскада и се раздаваш на 150 процента. Между другото, преди да започнат снимките, режисьорът сам се подлага на онова, през което трябва да преминат актьорите. Никога не бях виждал такова нещо, честна дума! Редовно се случва да пристигнеш на снимачната площадка и Питър Джаксън да те посрещне по панталони, които е разкъсал на парчета, докато е скачал от покрива. Стои и ти се усмихва, целият залят с чай от чашата, която никога не изпуска от ръка.
– Какво е да се биеш с дракон?
– Не знам, тази гадинка така и не се появи на снимачната площадка. Вместо с дракона трябваше да се бия с огромна зелена топка от пенопласт, която не изглеждаше никак заплашително. Тук се сещам и за още един труден момент – в началото на снимките на тази сцена аз нямах ни най-малка представа как ще изглежда Смог. Питър просто ми зададе някакви много неясни параметри и добави, че „това нещо е като Годзила, само че проснато на земята“. Е, благодаря ти, много ми помогна!
– А гласът на Бенедикт Къмбърбач не ви ли помогна да се въодушевите?
– Кой да ти знае, че Смог ще бъде озвучаван от Къмбърбач? Разбира се, че помогна. Достатъчно е да чуеш гласа му и изведнъж пред теб изниква огромен огнедишащ гущер с лоши намерения.
– Странно е, че в днешно време някой се оплаква от зеления екран. Вие сте актьор, трябва да включвате въображението си по поръчка…
– Вие надценявате ролята на актьора. Обикновено въображението във филмите го включват съвсем други хора, пък ние само си стоим и послушно изпълняваме каквото ни кажат. Като цяло проблемът не е в липсата на въображение, а в това, че аз като театрален актьор съм свикал да взаимодействам с колегите и да създавам така наречената „химия“. Това е безценно и малко други неща в нашата професия носят такова удовлетворение. Затова, като прекараш цял ден сам със себе си, общувайки с някаква стена, се чувстваш доста самотно. Помните ли онази сцена от втория филм, в която водя джуджетата към дома си, настанявам ги на масата и изваждам оръжието си? Онзи ден на снимките бях сам в зелена стая и разговарях с пръчки, стърчащи от скамейките. А в паузите между дублите чувах как в съседната стая всички останали се веселят. Как не ги беше срам тия чудовища!
– Но не мислите ли, че и това е част от актьорството?
– Да, сам по себе си това е нов вид актьорски занаят – разиграването на празни сценки. Можеш да научиш тънкостите му, само ако те поканят в големи филми със специални ефекти. Не всички обаче имат такъв късмет. В края на краищата тук нямаше алтернатива на зеления екран. В реалния живот Ричард Армитидж (бел. ред. – кралят на джуджетата Торин Дъбощит) е по-висок от мен, а във филма трябва да ми е до рамото. Така че имаше техническа необходимост да използваме тези ефекти. Но въпреки това ми беше много тъжно и самотно.
– Трябваше ли да тренирате, за да се научите да стреляте с лък?
– И още как! Подготвяше ни огромна група каскадьори, повечето от които са работили с Питър по „Властелинът на пръстените“. Тъй че, да, упражнявахме се много, стреляхме по мишени, поваляхме плюшени мечета от покривите…
– Стреляли сте по плюшени мечета?! Това е нечовешко!
– Не страдайте толкова, те просто паднаха жертви на Средната земя…! И това е нищо – в един момент бяхме готови да преминем на хора. Треньорът обаче ни каза, че вече сме напълно подготвени, няма нужда да се упражняваме повече и ни прати да стреляме по орки и дракони.
– Имало ли моменти, в които сте вдигали ръце и сте казвали, че не можете повече?
– Не. Ако допуснете подобни мисли – край, можете да се простите с участието си в блокбъстъри и въобще с кариерата си. Не може да вдигнете ръце, дори когато сте на ръба на покрив, десет метра над земята, и да знаете, че трябва да се спуснете към нея по едно въже. Стоите и гледате как мажат покрива с глицерин, за да е по-хлъзгав, и си мислите: „Сигурни са, че ще се справя. А щом те са уверени, защо аз да се съмнявам?“ Това е част от работата ми, няма какво да направя.
– Пък и е добре за CV-то…
– Вярно! Трябва да отбележа някъде „спускам се от покриви“. Веднага след „хапя шии“ и „превръщам се в прилепи“. Моето CV-то е много интересно четиво.
– Има ли нещо, което никога и при никакви обстоятелства не бихте направили?
– Спомняте ли си в „Индиана Джоунс“ онзи момент, когато героинята трябва да си пъхне ръката в дупка с насекоми? Ето това не бих направил. Всеки си има граници. Предпочитам 50 пъти да скоча от покрива.
– Преди 5 години никой не ви познаваше, а сега кариерата ви върви по мед и масло – „Бързи и яростни 6“, „Дракула: Неразказан“, „Хобит“… Сигурно е хубаво да бъдеш Люк Еванс?
– Няма да си кривя душата, много е приятно. При това премиерите на „Дракула“ и третия „Хобит“ бяха в разстояние на малко повече от месец. Това е удивително усещане: всяка сутрин се събуждам и започвам да се щипя, за да се убедя, че не сънувам. Сигурно няма да повярвате, но аз се наслаждавам дори на всяка минута, в която си говоря с медиите. А това е нещо, с което далеч не всеки актьор може да се похвали!
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение