Да се гласува: дарения не се продават

Пожарът в тютюневите складове в Пловдив натъжи всички ни – навярно завинаги изгубихме няколко емблематични сгради. Но от него може да се извлече и практическа обществена полза, стига само властта, държавна и общинска, да даде дума, че никога волята на Димитър Кудоглу и другите като него – хората, дарявали безвъзмездно в името на народа, няма да бъде погазвана. В статия за „24 часа“ Радомир Чолаков дава предложение – Пловдивската община да издаде наредба, че дарените имоти не се продават.

Покрай пожара под тепетата много се говори за Кудоглу – за историята на натрупаните от него богатства и даренията от спечеленото, здравни центрове, сиропиталища, училища, стопански сгради, практически изграждането на цяла самоподдържаща се икономическа система в обществена полза.

Необходимо било само обещанието, че с всичко дарено няма да бъде злоупотребено. Такова обещание е било дадено, но впоследстие неспазено, казва Чолаков. Първо дошла национализацията, после реституцията. А с реституцията държавата и общините, оказали се в притежание на някога дарено имущество, просто го разпродали по надлежния ред.

„Нищо по-лошо, нищо по-гадно не мога да си представя от това да нарушиш волята на мъртвец, изразена, докато е бил жив – пише юристът. – То не е вандалщина, то не е мародерство, то не знам какво е! Много ми е интересно как се чувства някой, придобил от общината чрез заменка апартамент, който преди Девети ѝ е бил дарен от някоя баба, вдовица без наследници, за да се използва за жилище на бедни студенти от художественото училище примерно?“

Решението, според Чолаков, или по-скоро първата стъпка към едно евентуално решение, което наистина да е от обществена полза, е просто да се забрани продажбата на дарения – нещо, което той е опитал да прокара по време на периода си като общински съветник в София, но не съумял, въпреки като цяло приетата наредба как става получаването на дарения, как те се обявяват, описват, поддържат, как се спазва волята на дарителя, какви дарения се приемат и какви отказват.

Чолаков дава пример с добра практика в тази посока на Българската православна църква, която в новия си Устав от 2008 г. посочила, че църковни имоти не се продават. Логиката е проста – ако някой дари например нива на Църквата, той я дарява на Света Богородица и никой смъртен не може някога да реши, че Богородица вече не се нуждае от въпросната нива, когато тя е притрябвала на „братовчеда на един от църковното настоятелство“.

И не е ли възможно сега, пита юристът, Община Пловдив да се възползва от приетата в София наредба за даренията, като само добави един член:

„Дарени недвижими имоти не се продават.“

А след това и държавата, ако иска да е такава, да добави същия текст в законите, касаещи държавната и общинска собственост – така би бил скрепен принципът и с нейната дума.

Ценностите се налагат, но и възстановяват бавно – посочва в заключение Чолаков – отведнъж не може. Това би бил и начинът (макар и несигурен) дарителството да потръгне отново, стига само властта да даде дума, че волята на Кудоглу и благодетелите като него никога няма да бъде нарушавана.

Всичко по темата ТЮТЮНЕВИТЕ СКЛАДОВЕ В ПЛОВДИВ