Да се подготвим за руско поражение?

Чета една от последните публикации на Фукуяма. Един от любимите ми автори, макар и непредпазливо смел. Всички си даваме сметка, че „краят на историята“ така и не настъпи. Даже напоследък за жалост живеем в адски интересни времена, да не кажа направо сред исторически събития. Въпреки това, може би взимайки желаното за истина, следя текстовете на стария социолог и се радвам на поредната му доза несломим оптимизъм.

Този път Фукуяма пише от Скопие. Сега, през март 2022-ра. Божичко, беше време, когато световните звезди в хуманитарните науки идваха в Софийския университет. Блажени години – преди „и аз съм прост, и вие сте прости“, разбира се. Този път философът ни предлага няколко причини да смятаме, че Украйна определено не губи войната срещу руския нашественик. Любопитно – според автора на „Социалните добродетели“ Балканите са регион, където има най-голяма симпатия към Русия. Но не посочва нито България, нито Македония като основен източник на тази симпатия. Посочва Сърбия. Червена лампичка за нас, българите?

„Русия върви към откровено поражение“, казва Франсис.

Руските въоръжени сили първоначално са подходили небрежно към планирането на настъплението си. Вече имаме и руски източници, които потвърждават, че до Путин дълго време преди началото на кампанията са стигали само обнадеждаващи доклади, според които украинското население е добре настроено към руската държава, а армията на Киев би отказала да се съпротивлява срещу навлизащите братски колони.

„Руските войници очевидно носеха униформи за победния си парад в Киев вместо допълнителни муниции и хранителни порциони“, позволява си черен хумор Фукуяма.

Към десети март Путин вече е включил в бойните действия всички заделени за тази война сили – без повече готови резерви в тила. И в момента руските войски са заседнали пред няколко украински града, където допълнително страдат от лоши снабдителни връзки и постоянни украински контраатаки.

Оттук може би следва, че поражението на нападателите ще бъде не постепенно, а внезапно и катастрофално. В един момент, смята социологът, армията на Путин ще изпадне в положение, при което не може нито да получи нужното ѝ снабдяване, нито да се изтегли, а бойният дух, който и в момента не е висок, съвсем ще се стопи.

Мнението на Фукуяма не е мнение на военен, но и не само той споделя такива предположения. Ситуацията на руските части е особено сериозна в северната част на Украйна. На юг руските сили се справят по-добре, но и там позициите им са под заплаха, ако Чернигов и Киев удържат, така че украинците да могат да освободят и прехвърлят свои съединения към Азовско море.

Преди някаква сериозна промяна във военната ситуация няма да има шанс за дипломатически напредък, предполага Фукуяма. Засега компромис между Русия и Украйна не е възможен, тъй като и двете страни са дали големи жертви, а решителен пробив още не е осъществен в ничия полза. Всичко предстои.

Съветът за сигурност към ООН още веднъж се е оказал безполезен. Смислено е било само гласуването в Общото събрание, което е помогнало да се отличат недобросъвестните играчи на международната сцена.

Донякъде парадоксално, Фукуяма смята, че отказите на американската администрация да затвори небето над Украйна и да помогне с превоза на полски МиГ-ове са били добра новина и правилни ходове.

„Запазиха здрав разум в много емоционален момент“, убеден е той.

По-добре би било украинците сами да победят Путин и така да лишат руския диктатор от удобното извинение, че бил провокиран или дори нападнат от НАТО с всички произлизащи последствия. Тук Фукуяма може би пропуска, че руското правителство оповести намерението си да стреля по чуждестранните конвои с военна техника, влизащи в Украйна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече оповести, че и един пострадал конвой ще бъде сметнат за достатъчен повод да се задейства член пети от северноатлантическия договор.

Фукуяма обаче продължава с положителната си оценка. Полските МиГ-ове бездруго не биха били кой знае колко полезни. Много по-важна според него е продължаващата подкрепа с „Джавелин“, „Стингър“, медицински материали, комуникационна техника и споделено разузнаване. Той дори предполага, че украинската армия действа по зададени от НАТО направления. Естествено, това предположение би довело до неистов вой от страна на Путиновите привърженици… но какво от това?

Естествено, Фукуяма си дава сметка, че цената, плащана от Украйна в човешки животи и материални разрушения, е огромна. Той обаче си позволява да смята, че артилерията и ракетите не биха били спрени от МиГ-ове, нито от налагането на забрана за полети.

„Единственото, което би спряло клането, е победа над руската армия по земя.“

Путин не би оцелял (политически, а може би и не само политически) след такова поражение над военната си машина. Засега той все още има подкрепата на руските силовици, защото е силен водач. Но какво може да предложи, ако се окаже, че е демонстрирал некомпетентност и това го лиши от властта му да принуждава?

Нашествието в Украйна, твърди Фукуяма, вече е нанесло големи щети на популисти и авторитаристи по целия свят. Повечето политици с подобен профил изразяваха поддръжката си за Путин преди войната. Това включва Матео Салвини, Болсонаро, Марин Льо Пен, Орбан и – да не забравяме за слона в стаята – Доналд Тръмп. Тази война показа тези хора като политическите чудовища, каквито те са.

Засега руско-украинският конфликт е и полезен урок за Китай. Подобна на Русия, Китай е изградил високотехнологична армия през последното десетилетие (поне така смята Фукуяма и за Китай може би е прав, но за Русия се видя, че нещата стоят малко по-другояче). Само че снабдените с нови тех-играчки китайски части нямат боен опит. Слабото представяне и грешките на руските въоръжени дори и във въздуха, където имат предимство, би могло да бъде повторено от китайската авиация. Тя също няма ноу-хау в провеждането на сложни операции. Така че – надява се авторът – китайското ръководство може и да си спести авантюри, породени от самозаблуди относно собствените възможности. Разбира се, тук Фукуяма има предвид Тайван.

Самият Тайван също може да научи много от украинския опит и да се подготви срещу евентуални китайски провокации, възстановявайки наборната служба. Франсис смята, че островът не е с предопределена съдба.

Най-сетне, Фукуяма отдава дължимото и на турските дронове, за които вече съществува и украински военен фолклор.

Финалът е почти фанфарен. Евентуално руско поражение би направило възможно същинско „възраждане на свободата“ и би ни извадило от сегашните страхове относно упадъка на демокрацията. Духът на 1989 година би се съживил – благодарение на храбрите украинци.

Дали е възможно? Защо не? Дали е вероятно? Това е отделна тема. Остава интересният въпрос: какви биха били следващите трийсет години, ако Украйна оцелее, а Русия преживее още едно, този път постсъветско разпадане? Ще има ли наистина отново полъх на свобода? Ще стигнем ли Марс? Ще облекчим ли поне малко глада и болестите? Ще стигнем ли до начин да забавим климатичните промени? Или ще влезем в нова Студена война с нови пост-истини, тролове, лъжи, пропаганда, тероризъм – този път заради други противници на свободата?

***