Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Да се простим с върбите пред „Седмочисленици“

От Столична община се кълнат, че няма да им посегнат - но имаме ли основание да им вярваме?

Общински началници вкупом обясняваха през уикенда в социалните мрежи, че никой няма да пипне старите върби пред църквата „Св. Седмочисленици“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Да се простим с върбите пред „Седмочисленици“

Общински началници вкупом обясняваха през уикенда в социалните мрежи, че никой няма да пипне старите върби пред църквата „Св. Седмочисленици“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях…

Стихотворението „Родна стряха“ на Ран Босилек добре обяснява любовта на българина към дърветата, дори когато те не са сливи и от плода им не може да се прави ракия, а само чай.

И Каравелов ни е учил да обичаме дърветата:

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее…

Сега вече е съвсем ясно каква скръб и жалост вселяват в сърцата на гражданите всички случаи на заболели, изсъхнали, бутнати по невнимание от строителна техника или дори директно отсечени със или без основания дървета.

Ако се върнем към Ран Босилек и заменим малката спретната къщурка с една от най-красивите софийски църкви (а преди това, по думите на дядо Вазов – още по-красива джамия) и двете липи – с две брези, ще влезем директно в най-актуалния опит на Столична община да съсипе нещо хубаво, останало от по-предишните поколения. Дали обаче това наистина е така?

Столична община, „Зелени системи“ или който отговаря за дърветата на територията на София, иска да отсече двете върби пред „Св. Седмочисленици“ – звучи направо, сякаш някой иска да извади двете липи от стихотворението, което би било кощунство, но дали е вярно? Откъде се появи този слух? Вероятно от неуверения отговор на главния арх. Здравко Здравков, че не е чувал такова нещо, допълнен от обяснението, че върбите са сред дърветата с най-кратък живот – около сто години.

Според реакции на различни фактори от Общината в социалните мрежи  – зам.-кмета Т. Чобанов, председателя на културната комисия Малина Едрева и председателя на Общинския съвет Елен Герджиков – старите върби няма да бъдат пипани. Но общинските и държавни власти отдавна са изгубили доверието на гражданите – още преди 1989-а, а може би и още преди 1944-а. Не, че и самите те нямат принос за това недоверие.

Най-яркият пример напоследък е Бронзовата къща, която след скандалите около закъснението, промените в приетия проект и изказванията на автора пред австрийската публика, трудно може да бъде наречена „мост между двете страни, в традициите на голямото европейско семейство“.

Всъщност, в София има по-голяма нужда от мост между от една страна Държавата и Общината, а от друга гражданството. Защото поредицата от съборени, пламнали, рухнали или такива, които се очаква всеки момент да рухнат – въпреки обещанията от страна на Общината и Министерството на културата да спре този процес, въпреки красивите приказки за „опазването и съхраняването на културното наследство“, са стена пред възстановяването на доверието.

Трудно е да забравим законното събаряне на Двойната къща, рязко намаляващите дървета по площад „Славейков“ и формалното спазване на закона, което позволява на собственика на Къщата с ягодите да я разруши, преди я построи наново, както и много красиви, но умиращи сгради и цели квартали като бившето кино „Цанко Церковски“, Захарна фабрика… И, разбира се, бившият профсъюзен дом на площад „Възраждане“ – паметник на културата, който се намира на не повече 200 метра от Министерството. Той веднъж вече горя и сигурно пак ще пламне, освен ако преди това не падне от само себе си.

Вижте още: ПЛОЩАД „СЛАВЕЙКОВ“ ОСТАНА БЕЗ ПОЛОВИНАТА СИ ДЪРВЕТА

Първа стъпка към възстановяването на доверието на гражданите например би могло да стане обещаното ни през февруари възстановяване на Двойната къща.

Накрая нека се върнем към старите върби. Колкото и да ни е мъчно, ако не сега, то скоро изглежда все пак ще трябва да се разделим с тях. След консултация със специалист от Ботаническата градина в Балчик научихме, че върбите наистина живеят по стотина години, а когато в дънерите им се образуват хралупи, здравината им е нарушена и вероятността при първата буря дървото да падне, нараства значително. В такъв случай дали да бъдат отсечени, или има начин да се запазят още няколко години, решава специалист. Но днес и на специалистите никой не вярва (щом не вярваме на зоолозите от БАБХ, няма да повярваме и на ботаниците към ОП „Зелени системи“).

Готови ли сме обаче да поемем риска от паднало дърво в градина, в която постоянно играят деца?

Върбата вляво от централния вход на „Св. Седмочисленици“ има доста голяма хралупа, което говори, че в дървото е започнал гнилостен процес. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах