Да се сражаваш на погрешната страна във войната

Почти сто години след публикуването си, романът „На Западния фронт нищо ново“ на Ерих Мария Ремарк е адаптиран за пръв път на немски език за големия екран и излиза в особен контекст – войната в Украйна. Дни преди премиерата критиците вече обсъждат „красивата и ужасяваща“ нова адаптация на антивоенната история.

Сюжетът е добре познат – в главната роля е Паул, 18-годишен германски младеж. Завладян от патриотичен порив, той, заедно със съучениците си, се присъединява към немските сили в края на Първата световна война. Момчетата се надяват на бързо и лесно превземане на парижката столица, но действителността в окопите им показва хаос, кръв и ужас.

Филмът на режисьора Едуард Бергер („Патрик Мелроуз“) ще тръгне в избрани кина на 14 октомври, премиерата му в „Нетфликс“ е на 28 октомври, но вече излизат първите ревюта в „Ротън Томатоус“ – преобладаващо позитивни.

Заглавието съдържа зловеща ирония – западният фронт е тих само за мъртвите, отбелязва Питър Брадшоу в „Гардиън“ и дава 4/5 звезди на филма. Паул е символ на отнетата невинност, младото му лице първоначално символизира надежда и порив за битка, а към края е покрито с кръв и се превръща в маска на ужаса от войната, допълва критикът:

„Паул е погълнат от изпитанията на статичната окопна война, мъчително безполезна, защото се развива към края на войната, когато уплашени германски чиновници пристигат да подпишат капитулацията във вагона на френската железница в Компиен. Чувството за гадене достига връхната си точка след подписването, когато разярен германски генерал заявява на своята изтощена и оредяла войска, че има време за една последна битка в чест на отечеството преди 11, часа на примирието“.

„На Западния фронт нищо ново“ е силна и сериозна творба, актуална, с фокус върху сцените от бойното поле, продължава Брадшоу. Филмът се отнася почтително към статута на книгата на литературна класика, гласи обобщението на критика.

Романът, често определян за първия антивоенен, е толкова важен, че всяко поколение след ПСВ се пробва с по една адаптация – това е едва третото екранизиране на книгата от публикуването ѝ от 1928 г., отбелязва „Емпайър“. Първият филм по нея излиза през 1930 г., вторият – чак в края на 70-те.

Третият път е на късмет, смята Джон Нъгент в ревюто си за списанието:

„Тези войници се изпращат непрекъснато, повтарящо се на фронта, оставяйки ни с чувство за безсмислие. Окопната война е представена като нищо повече от тактически провал на глупави, егоцентрични генерали. Ако гладът не убие войниците, заповедите от горе ще го направят.

Филмът е заснет зашеметяващо, продукцията на моменти може да се мери с „1917“ на Сам Мендес, на моменти дори навлиза в територията на хорър жанра. Цялото преживяване предава усещане за обреченост и безсилие. Преди всичко това е филм, който влиза под кожата и се просмуква в костите“.

Филмът може да е адаптация на класически роман, но в съвремието ще се разглежда в нов политически контекст, отбелязва Стийв Понд в „The Wrap“:

„Той е молба за съчувствие към войници, които се сражават на погрешната страна в тази война. Предвид силно изградените образи и ужаса, който виждаме в младите им лица, трудно е да си представим, че филмът няма да предизвика тази съпричастност“.

„На Западния фронт нищо ново“ е германското предложение за „Оскар“ за чуждестранен филм тази година.