Любенъ казалъ на баща си: „тате, купи ми очилца, искамъ като тебе да чета“.
– Аз ще ти купя очилца, казалъ баща му, па му купилъ букварче.
С този детайл от „Буквар и първа читанка“ на Иван Самарджиев (1901 г.) започва 2-вековното приключение, в което се потапяме чрез мащабното издание „Българският буквар. 200 години в първи клас“ (изд. „Просвета“). Ако сте го виждали в книжарниците, сигурно ви е сторило голямо, тежко и скъпо. Ако надникнете вътре дори и за няколко минути, ще видите колко голямо и ценно е всъщност.
Книгата е дело на Антон Стайков и Свобода Цекова и проследява пътя на буквара в България от създаването му до наши дни – не е пропуснато нищо. В изследването, подкрепено със солиден илюстративен материал от над 500 рисунки на 55 художници, са изброени и анализирани общо 130 буквара.
Авторите признават, че подготовката им е била тежка – много от най-ранните буквари са били практически неоткриваеми дори в големите библиотеки или са картотекирани като напълно недостъпни. И тук са се намесили частни колекции и безчетни пътешествия в хранилищата на читалища и обществени библиотеки в цялата страна.

Подготовката ни беше тежка, признават авторите Антон Стайков и Свобода Цекова.
Трудът си е струвал – в ръцете ни е единственият пълен преглед на илюстрованите буквари в историята на България. Въпреки че букварите на Възраждането (и най-вече първият, на Петър Берон) са надлежно и пълно изследвани от историците, за следващите периоди такива проучвания, още по-малко фокусирани върху визуалната част, не са правени.
„Българският буквар“ си служи с комбинация от исторически подход и субективен поглед – книгата представя хронология, информация и обобщения, но ги съчетава с насочване на вниманието към различни аспекти на синкретичния жанр на буквара – текстове, илюстрации, оформление, полиграфия.
Миналото в рисунки
Текстовете, игрите и занимавките в буквари и читанки са се запазили малко или много през епохите – изменяни са според конюнктурата, но оставащи дълго като постоянен шаблон и до ден-днешен. Не такава е ситуацията с рисунките. През годините редица големи български художници са ставали илюстратори на букварите от своето време.

„Българският буквар“ си служи с комбинация от исторически подход и субективен поглед.
Петър Морозов, Александър Божилов, Вадим Лазаркевич, Илия Бешков, Любен Зидаров, Георги Атанасов и още близо 50 емблематични имена в изобразителното ни изкуство са по страниците на книгата отварят неподозирани врати към собственото си творчество, но и към миналото – какви са били българските деца, как са живеели, какви са били играчките и заниманията им, как са им се отразявали войните, икономическите и социалните кризи.
Назад към своя буквар
Изследването далеч няма само енциклопедична стойност – то действително допринася сериозно в областта, но връща в миналото дори и чисто сантиментално. В „Българският буквар“ всеки ще открие своя буквар, буквара, с който е учил децата си да четат, читанката, която родителите, баба му и дядо му са държали в ръце.
Какво по-хубаво от това да се върнеш във времето на някои от най-хубавите си и безгрижни години? Какво по-мило от това да видиш десетилетия по-късно изписаните букви, които прилежно си научавал чрез мъчни домашни и игри? И, разбира се, да видиш разликата в разбирането си за света тогава и днес…

Какво по-мило от това да видиш десетилетия по-късно изписаните букви, които прилежно си научавал чрез мъчни домашни и игри?
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение