Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Да се завърнеш в бащината къща

Набират се средства за снимането на филм за Димчо Дебелянов и последния му път към дома

През 1931 г., петнайсет години след смъртта на Димчо Дебелянов, костите му са пренеси в родния му дом в Копривщица. Снимка: БГНЕС - Да се завърнеш в бащината къща

През 1931 г., петнайсет години след смъртта на Димчо Дебелянов, костите му са пренеси в родния му дом в Копривщица. Снимка: БГНЕС

Димчо Дебелянов е убит на фронта точно преди сто години, на 2 октомври 1916-а. Погребани в двора на българската църква в Демир Хисар, Гърция, тленните му останки се завръщат в родината след цели петнайсет години – с личното участие на една актриса, Невена Буюклиева. Сега група творци се опитват да заснемат филм за Дебелянов – поета, загинал без време, но оставил ни някои от най-забележителните образци на българската лирика. Парите обаче не достигат – затова и се набират в платформата Indiegogo от доброволци.  

„Те са безброй. Наши синове, братя, съпрузи и любими лежат някъде далеч от дома и семействата си – пише в описанието на проекта. – Те са загинали в Първата световна война, във Втората, във всички тези войни, които историята помни. Те никога не са се завърнали. Майките им никога не са казали своето сбогом, никога не са ги зърнали за последно и никога не са ги погребали с тъга и почит.

Те са наши синове, братя, съпрузи и любими. Някои от тях са имали щастливата съдба да се завърнат след много години и много усилия. Такава е историята на българския поет Димчо Дебелянов, написал шедьовъра „Да се завърнеш в бащината къща“ като тревожна интуиция или болезнена прелюдия към трагичната си участ.

Дебелянов не е бил доброволец като много други знайни и незнайни мъже. Той е искал да живее, да пише, да обича. Бил е само на 29 години. Загинал е в Гърция през Първата световна война. Просто друг погубен човешки живот. Живот на син, брат, съпруг, любим.“

Проектът е дело на българката Невена Гачева, която от години живее в Лондон и е позната и като Неве Гачев. С роли в няколко холивудски продукции, сега тя е посочена като режисьор и продуцент на филма. Самият той носи заглавието „Последното пътуване към дома“ и разказва за Дебелянов и за усилията на една жена да върне тленните му останки в родината – „истории достойни за уважение“.

Говори се за две личности, които никога не са се познавали, но са преплетени във времето – поетът и актрисата Невена Буюклиева, лично участвала в пренасянето на костите му от Демир Хисар в Копривщица.

„Когато си спомняше за това ходене по мъките, винаги споменаваше думата „несретници” – пише още в описанието на проекта. – Кого ли имаше предвид – Димчо или себе си? И не, Невена и Димчо не са се познавали. Но съдбите на тези две творчески натури се преплитат през нерадостния път, който са извървяли.“

Към призива за набиране на средства е публикуван и разказът на самата Буюклиева за събитията от 1931 г. Паметно събитие, което е резултат от мъчителни и дълги постъпки пред гръцкото правителство.

„На 19 август всички формалности бяха уредени и шестима души – Димитър Подвързачев, Георги Райчев, Илия Дебелянов, Георги Михайлов, Стефан Ханджиев и аз – се качихме на една бързолетна машина, отпусната от Министъра на войната ген. Кисьов, която ни понесе на юг към Пирин и Беласица…Ето ни най-сетне в църковния двор. Малка стара църква сред запустял двор, ни следа от гробове. А в този двор има 24 гроба, в които почиват останките на български герои. Размерихме мястото и работникът почна да копае. Мъчително очакване. Ето, лопатата пропадна на кухо място. Работникът откри внимателно прогнилия къпак. Извади прогнила дрипа плат, черепа, кости и два войнишки ботуша. Братът Илия посегна към черепа, разгледа го дълго и рече: „Неговия е.” Димчо имал на горната челюст два зъба, застъпени един върху друг…

Измихме костите с вино, а стария свещеник зачете на гръцки заупокойна молитва. Но българин бе старият свещеник и не удържа – последните молитви прочете на български, каза последно: „Бог да го прости!” и ни остави. Прибрахме скъпоценният товар и тръгнахме назад. На граничния мост на Кулата пристигнахме капнали от умора и глад. Войниците и чиновниците от граничния пункт и останалите двама от нашата група ни очакваха.  Взбодът отдаде военни почести на поета-воин и върху малкото ковчеце сложихме набрани от родния бряг цветя…”

Целта на кампанията е да набере 5 хиляди долара. Други 10 хиляди, т.е. две трети от общия бюджет, вече са осигурени от партньори. Необходими са обаче и още – за продукция и постпродукция, като монтаж, звук, костюми; маркетинг на фестивали; подготовка за разпространение.

Гласът зад кадър, твърди се още в посланието, ще бъде на актрисата Силвия Лулчева, носител на Икар в категория „Златен глас“ за дублаж (2004 г.)

„Това ще бъде филм в памет на Димчо Дебелянов, но и на всички онези незавърнали се у дома“, завършва апела си Неве Гачев.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС